Ако някога се роди български гений, това ще бъде геният на завистта!

Една госпожа рано сутринта ми написа следния коментар, в който постави важна тема, отговорих й, ето една добра основа за дискусия:

Темата с този човек я приключвам. Изобщо не ме интересува с какво се изхранва, това просто е вреден човек. То и човек не е. Като гледам народа по какво се прехласва и ми е ясно. Най-фалшивите "герои" у нас са най-тачени. Вие сте по политиката. Аз съм в други сфери. "Доктор" Щонова е доктор колкото аз съм Юрий Гагарин, толкова изкуствен човек, за морал и т.н. не говорим. Сашка Сърчаджиева, нахалница и безочлива като майка си, лека и пръст на последната. И това са обожавани от глупавата аудитория с хиляди лайкове и подкрепа. Стойностни хора са изтикани в ъгъла. Защото глупавият народ няма капацитета да ги разбере. В една група за Пловдив в снимки, най-интересните и красиви гледни точки имат най-малко харесвания. Баналните и едни и същи, с хиляди. Това показва Философският клуб. Най-стойностните разговори са най НЕгледани. Скоро в "Ничия земя" по нова тв имаше филм за един художник и фалшификатор от затвора. Той каза така: "за кого да рисувам? Хората не харесват изкуство, галериите са празни, още като започна една картина, знам, че не я рисувам за никого!" Много тъжна истина. Грозна истина. Имаше хора като Любен Воденичаров, макар и ощетени от живота имаха бистър ум и разсъждаваха трезво. Всичко останало днес е или противоречиво или е оня същия, който ако не спомене града, в който живее, няма да спи. Разфилософствах се рано сутрин, което не ми е присъщо. Приятни размисли и слънчев ден, г-н Грънчаров!

Моят отговор:

За жалост сте много права. Вчера написах едно обръщение, започва с "Къде сте, учители?". Важно според мен. Знаете ли колко лайка има? Само един! На д-р Кючуков. Всички други мълчат. А имам 5000 "приятели" във фейсбук и над 8000 последователи, следващи ме. Само един човек е прочел това мое обръщение и го е харесал! И по същия начин констатирам, че най-важните неща, които пиша и говоря, имат най-малко гледания и харесвания. Аз мисля, че това не е от тъпотия, не, тия хора не са прости, те разбират. Аз смятам, че е от български инат и най-вече от завист!

"Ако някога се роди български гений, това ще бъде геният на завистта!", приписват тия думи и на Елин Пелин. Страшна работа!

Аз сега по този пункт правя голямо изследване като блъфирам, че ще си издигам кандидатурата за президент. Масово т.н. "демократична общност" мълчи, знаете ли защо? Ще ви кажа: щото всеки от тия хора (а това са най-добрите у нас!) си казва:

"Я го виж пък тоя, за президент ще ми се издига?! Ако има някой, който наистина заслужава да бъде президент, това съм само аз, а не той!!! Никаквец, прост даскал, президент ще ми иска да става?! Аз може да не стана президент, но и той нема да стане, затова и ще се престоря, че не забелязвам що говори и пише тая мижитурка! Ех, защо, народе мой, не ме оцениш и не ме избереш мене за президент?! Само аз заслужавам, но народът е прост и не ме оценява, тъпанари неедни?!"

Това си казва според мен масовия умник-демократ. Пиша тия неща с болка, нищо че съм провокативен. Нарочно съм провокативен, такава ми е работата като философ.

Страшна е грандоманията у Нашенско, това е чума и проказа! "Аз съм най-великият, аз требва най-малкото да съм министър, а защо не и президент?!" - това е в дълбините на душата на всеки българин.

Проф. Иречек пише в началото на своя "Български дневник" (цитирам по памет, за смисъла гарантирам):

"Най-удивително е чудното удоволствие, което българите получават един другиму да си пречат и да си развалят работите."

И още една негова мисъл, смятам, че я цитирам този път съвсем правилно, пак по памет:

"Българският народ се състои от три групи хора: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри!"

И още много други чудесни и верни наблюдения има в неговата тъй мъдра книга. (Аз имах късмета да работя 1 месец в гимназията, носеща неговото име в София, в Люлин, откъдето директорката ме изгони щото влязох в остър конфликт с 12-токласници, имащи неподправен мутренски манталитет, т.е. пълни простаци; и интересното е, че аз се сблъсках с тях, предприех някои мерки, и тъкмо пречупих ината им, тъкмо почнахме да се разбираме с тях (!!!), тя ме опраска!)

Извинявайте, че и аз се разфилософствах. Темата е добра, заслужава си да се обсъди. Нали не възразявате да публикувам Вашият коментар и моя отговор - като махна името на оня човек?

Хубав ден и на Вас!