Вчера най-после намерих време да отида "там, където трябва", имам предвид съответните институции и длъжностни лица - за да направя опит да реша проблема около пускането на тока на 89-годишната баба Марийка, която вече повече от месец живее в напълно негодният за обитаване неин апартамент (разбит, "почистен" и ограбен от нейните съседи-самаряни, които са й изскубали даже полилеите в стаите!), в това нейно жилище няма нито ток, нито вода, нито стъкла по повечето прозорци, няма също така оставена нито една здрава врата, всички са избити с ритници и са изкормени! Налага се в този зимен студ да се пусне поне тока на първо време, а също така и водата: щото нали си представяте какво става когато се ползва тоалетна без вода? Както и да е, отивам аз в централата (сградата) на EVN, която я зная от години, тази дето е наблизо до Четвъртък-пазара, наблизо до Паметника на Съединението (т.н. "Енерго"); пазачът обаче ме изгледа презрително и каза, че тук отдавна не се обслужват клиенти, това ставало еди-къде си - и той с погнуса (от моето невежество!) ми даде визитка за да отида "там, където трябва" (този израз е известен израз на философа Хегел, употребен от него в една чудесна мисъл, ако се наложи, по-нататък ще ви обясня защо аз пък го използвам!). И тъй, нема как, аз се качих пак на друг автобус и заминах да търся съответния офис на въпросната частна, доколкото ми е известно, електро-разпределителна компания. Намерих най-сетне офиса, влязох и втрещен участвах в ето този диалог, налага се да го прочетете за да разберете причините за моето втрещяване (произошло още в първата минута - и останало до края на прелюбопитния диалог: имах късмет, че строго гледащата служителка се оказа, че има философски наклонности като мен!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар