четвъртък, 1 март 2018 г.

Идея и инициатива за създаване на... усмихнато училище, иначе казано, училище на живота!

Димитър Пецов написа във Фейсбук: Напоследък се говори много за лошата атмосфера в класната стая. Но как да променим нещата? Ето как.

Нека да има повече усмивки на лицето на учителите, докато преподават на учениците. Поне по един път в началото на всеки час, вие, учителите, се усмихвайте на вашите ученици. Направете го искрено, не през зъби, направете го така, че да ви забележат, направете го без страх, че ще се развали дисциплината или че ще ви падне авторитета.

Усмивката дава друг облик на образователния процес, усмивката внушава, дава пример, усмивката е демонстрация на силата и увереността на този, който я дава. Усмивката възпитава.


Ако приемате предизвикателството, направете го. Нека в даден момент нищо друго да няма значение - цели, планове, стратегии, учебен материал, а човешкото отношение. И нека има повече усмивки в класната стая. Така да започне промяната - от повече усмивки на лицата на учителите.

Tony Pi: Да де, ама като е "дървена" ваканция, как да стане??? Хахахахахахахахаха.

Димитър Пецов: Като почне учебния процес. Тъкмо ще презаредят през ваканцията всички. Сега подгряваме за инициативата.

Tony Pi: (y) (Емотикон за съгласие)

Димитър Пецов: Радвам се, че нямаш търпение! :-) Аз също ще го практикувам.

Ангел Грънчаров: Хубава инициатива, подкрепям изцяло - въпреки че аз лично няма как да се възползвам понеже пак съм уволнен, т.е. ми е забранено на общувам с ученици. Но иначе съм практикувал това нещо, усмихването, а като прочетох текста на г-н Пецов, се сетих нещо: познавам един изключително добър учител, и като специалист, и като човек, казва се Жак Асса, от Пловдив, работили сме заедно години наред в едно и също училище. Та този човек беше... непрекъснато усмихнат, намирайки се в училището, усмивката не слизаше от лицето му. С усмивка на лицето той даже пишеше двойките!

Той беше доайен на училището, работил от основаването му преди 50 години та чак до преди няколко години, когато го пенсионираха. Неговият пример бихме могли да го използваме; ето че е възможно ние, учителите, не да се усмихваме само отвреме-навреме, а... непрекъснато да сме с усмихнати лица! Да, това е напълно възможно, защо, какво пречи усмивката да е непрекъснато на лицата ни?! И тогава училището, в което работят постоянно усмихнати учители, може да се нарече "усмихнато училище", пълна противоположност на настоящето училище, в което комай всички са намусени!


Усмихнати ли са учителите, учениците ще са също усмихнати, ето че е възможно училищата ни като цяло да станат усмихнати! Подкрепям идеята да се усмихваме в училищата, да се усмихнат по този начин и училищата ни! Даже с усмивка нека да започнем да... правим глупостите, които системата ни заставя да правим!

Усмивката (иронията) е най-силното оръжие, пред нея даже и всемогъщата глупост може да отстъпи! И като започнем просто да се усмихваме на глупостите (абсурдите) в живота ни, ще постигнем поврат в отношенията си, иначе казано, ето че и промяната най-после ще дойде!
Усмивката всъщност е свобода, усмихнатият човек е свободният човек. Училището на усмихнати учители и ученици е свободното училище, това всъщност е демократичното училище, за което неколцина донкихотовци-учители у нас се борим от толкова време.

Тъй че, виждате, нещата се дълбоко свързани, усмивката не е нещо несъществено, напротив, има огромен смисъл. Усмивката символизира живота, тя изразява живот; а автентичният за човека живот не е друг, а тъкмо свободният живот. Очовечаването ни, връщането ни при изворите на живота може да започне като започнем да се усмихваме все по-често. Виждате ли колко е лесно да поддържаме човечността си жива?

Разбира се, ще отразим това предложение и дискусията по него в списанието за съвременно образование и за подпомагане на духовното израстване на младите, списанието HUMANUS. Интересно ми е други хора ще реагират ли и как ще възприемат предложението.

Моите поздравления към г-н Пецов за чудесната идея и инициатива!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "Картаген" - имам предвид масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар