Книгата "Култът към тялото"

Заповядайте! Четете даром тази книжка - и за благодарност пожелайте живот и здраве на автора! :-)

Съвсем скоро новата книжка на списанието за съвременно образование HUMANUS ще излезе от печат

Предстои излизането от печат на новата книжка на списанието за съвременно образование HUMANUS, това е първа за тази година книжка, а пък годината е вече трета от създаването на списанието. Желаещите да си поръчат тази книжка могат да се обадят на редактора, на моя милост, цената е:

За книжка, в която вътре снимките са цветни: 5 лв.

За книжка с черно-бели снимки в списанието (корицата обаче също е цветна!) цената е 3 лв.

Списанието, както пише на корицата, работи за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Този брой е в обем от 72 страници.

Да се надяваме, че в свидното ни отечество има не само млади хора, които са загрижени за това, но има също така и техни родители, които се вълнуват от тия същите проблеми...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Ако си мислим че при младежите няма правила и те правят каквото си искат сме в жестока заблуда

ПОРЕДНА ДИСКУСИЯ С ДЕВЕТОКЛАСНИЦИ ОТ ПМГ

На 23.02.15 г. от името на списание „HUMANUS” и по покана на класният ръководител г-жа Александрова проведох дискусия с ученици от 9 А клас на ПМГ ”Климент Охридски”. Това, което ми прави впечатление и благодарение на което според мен става възможно провеждането на такъв тип събития, е желанието не само на учениците, но и на самите учители и на ръководството, които са отворени и насърчават разговорите на определени теми и споделянето на проблемите от учениците с външен човек. В това отношение гимназията, която през годините се е утвърдила като едно елитно учреждение в града ни, наистина показва висока класа. Поздравления за смелостта да приемат предизвикателството с мене!

И този път на дискусията не присъстваше учител, а бях оставен сам с учениците в класната стая. Това наистина е уникална ситуация. Този път темата бе повдигната от мен и бе от кръга теми, за които обикновено се страхуваме че могат да „повредят” младите и обикновено ги назидаваме наставнически какво е полезно и вредно. В случая става дума за марихуаната: какво е полезно и вредно при употребата на марихуаната? Исках да разбера какво мислят учениците за това, техните възгледи за нещата, а на възрастните ги знаем.

Разделих дъската на две и записвах предложенията. В това отношение учениците се оказаха доста компетентни по темата, запознати, образовани… наблюдателни. Накрая май че ползите се оказаха повече от вредите...

Не съм предполагал, че марихуаната има такива чудодейни лечебни свойства – убива ракови клетки, помага на сърдечносъдовата система, при депресия, лекува глаукома и т.н. … Но… всичко трябва да е с мярка, разбира се. И на моят въпрос: да се легализира ли марихуаната? отговорът беше почти категорично Да!

Логично е при толкова ползи. А това ще реши и много проблеми, които съществуват сега - най-вече в отношенията със закона. Но това мисля вече е тема за политика. А биха ли толерирали минаването на „по-високо ниво” – употребата на твърди дроги – хероин и др.? Категорично Не! заявиха учениците. А тези, които го направят, не ги чака нищо хубаво – натискът на групата ще бъде безпощаден спрямо тях.

Изобщо ако си мислим че при младежите няма правила и правят каквото си искат сме в жестока заблуда. Има правила, но явно те не са нашите - на възрастните. Въпросът е кой по кои правила трябва да играе за да няма конфликти и да цари хармония в отношенията? Отговорът явно е във взаимното зачитане - в признаването на другия. А иначе можем да си приказваме кое е правилно и кое не… въпрос на възгледи за нещата.

И като стана въпрос за възгледи, при следващата тема за "Секса и сексуалността" се прояви разликата във възгледите при момчетата и при момичетата. Това не е нова истина, но представите на момчетата за това как трябва се проявява сексуалността доста се различават от тези на момичетата. А иначе никой не я отрече. Но и никой не се съгласи че трябва да променя нещо в себе си.

Няма нищо ненормално… Но, както изглежда, всичко пак е въпрос на мяра… и на различни възгледи за нещата!

Написа: Димитър Пецов

Ученици от Силистра дискутираха по парещата тема за отношенията учители-ученици

ДИСКУСИЯ С УЧАСТИЕТО НА „HUMANUS”

След успешната първа дискусия от името на списание „HUMANUS”, която проведохме преди време с учениците от 9 б клас на ПМГ ”Климент Охридски” гр. Силистра, по тяхно желание на 16.02.2015 г. се проведе втора дискусия. Отново, разбира се, спазвахме правилото темите да бъдат определяни от учениците, но този път доминиращият акцент беше свързан с проблемите в училище и по-конкретно взаимоотношения учители-ученици. Това, което ми се видя подходящо като подход бе да записвам проблемите, които учениците изтъкваха в едната половина на дъската, а решенията, предлагани също от тях, в срещуположната половина. Предлагането на решения беше моята „мозъчна атака” към тях.

Афектът и емоциите бяха много силни през цялото време на обсъждането, съпроводено с посочване на конкретни случаи от училищното ежедневие, но основното което изтъкнаха младежите е, че имат нужда от повече разбиране от страна на учителите - да не бъдат пренебрегвани като личности и да се избягват грубите забележки и квалификации към тях, с една дума уважение. Съответно решението, което предложиха за решаването на проблема беше подмладяване на учителския състав, идея която ми се вижда трудно осъществима в по-голям мащаб. Обсъждането на проблемите, които съществуват в отношенията, беше другото им предложение. И тук моето предположение за този проблем е, че по-скоро трябва да се намери езика, на който учители и ученици да говорят помежду си, а не толкова обсъждането само по себе си на проблемите, което безспорно е необходимо.

Като пример за един конфликт в отношенията беше посочен различния възглед на учители и ученици относно облеклото в училище – кое е прилично и кое неприлично да се носи и т.н. В това отношение засегнахме и темата за въвеждане на униформа и стигнахме до извода, че това няма да промени нещата - защото униформата не унифицира възгледите на различните хора за нещата. Друг проблем в класната стая се оказа видеокамерата, инсталирана да наблюдава ставащото там.

Тук мненията на учениците бяха твърдо против, още повече че не са го обсъждали с тях и те решиха да ме поставят в ролята на защитник на видеонаблюдението, за да видят как бих го обосновал. След като им изтъкнах някои аргументи за въвеждане на такова наблюдение – разкриване на престъпление, предотвратяване на агресия, на преписване и т.н., тяхната позиция се разколеба, а някои като Ива излязоха пред дъската да обосноват и ползите от такова наблюдение. Извън темата за присъствието на видеокамерата учениците споделиха, че няма достатъчно емоции в класната стая – няма емоции в учебния процес и това прави ученето скучно и неприятно задължение.

А какво е решението, според тях? Повече забавления в училище, повече емоции, а не скучно поднасяне на уроци. Другите допълнителни и може би дежурни проблеми бяха натоварената програма и многото пари за учебници които се дават, а пък уж образованието било безплатно… но те засягат повече системата като цяло, а не отношенията ученици-учители.

Последната тема, която разисквахме по предложение на Иван, бе потокът от бежанци от Близкия Изток и възможните последици за България. И това се оказа важна и проблемна тема, по която учениците се вълнуваха и имаха какво да кажат – да изразят предположенията си, страховете си, възмущението си.

Основният извод, до който стигнахме с учениците относно ползата от разговорите и дискусиите които провеждаме, е възможността да бъде чуто тяхното мнение. Харесва им това, че някой слуша техния глас, че някой ги разбира. А това вече е решение на проблем, не мислите ли?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Книга със заглавие "Как да стана силна личност?"

Приемаме поръчки за хартиеното издание. Приятно четене, приятни размисли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Как да направя волята си свободна?

Приятно четене, приятни размисли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Дискусия от името на списание HUMANUS с ученици от Силистра

ДИСКУСИЯ С „HUMANUS”

На 09.12.2015г. бях поканен от педагогическия съветник на ПМГ ”Климент Охридски” г-жа Кулева да водя час с учениците от 9 б клас. Това е втората дискусия, която водя от името на списанието в това училище. Първата, която се състоя преди време, беше с ученици от 11 клас и се получи много добре. Честно казано не знаех какво да очаквам от деветокласниците. Опасявах се, че няма да са достатъчно активни, че ще се уплашат и ще трябва да ги принуждавам да участват. Още в първите минути обаче съмненията ми се разсеяха. Те се оказаха доста смели и способни да отстояват собствена позиция младежи. Аз им представих с какво се занимава списанието и че насърчаваме самостоятелното мислене чрез свободно обсъждане на теми и те, казано на спортен език, веднага „поеха” подадената топка. Избрахме 4 теми предложени от тях, които да обсъждаме до края на часа. А темите, които вълнуваха младежите бяха следните:

Краят на света,

Тероризъм,

Спорт и условия за тренировки,

Гейове и лесбийки

Условието при обсъждането обаче беше, че хората, предложили конкретните теми, трябваше и да водят дискусията. Това определено се отрази на активността и интереса при дискусията - насърчи всички към активност. Друго си е когато ти определяш дневния ред.

Най-смелите излязоха пред дъската. Първо беше Надя, която започна с „Краят на света”. Благодатна тема, в която посочи пророчествата на Ванга за края на света и съответно се породи спор доколко тя е авторитет и това, което казва може да се приеме за вярно. „Страховете” от пророчествата на Ванга и края на света лесно ни позволиха да минем на следващата тема "Тероризмът". Там вече задълбахме в религията. Някои повдигна въпроса какво пише в Корана за самовзривяванията и убийствата в името на Бог, друг в Библията и т.н.
Нещо интересно ме впечатли по време на дискусията. Оказа се, че въпреки светския характер на образователната система и материалистичния подход към човека, учениците се интересуват от теми свързани с „другото измерение”; и всички споделят възгледа, че човек, освен тяло, има и душа (т.е. не е само физически, а и духовен субект)… а някои смятаха, че освен душа има и дух. И това за голяма част от тях е толкова очевидно и нормално, колкото че Земята е кръгла и се върти…

След това излезе Георги – баскетболист от младежкия отбор на града. Неговият проблем е спортът. Това е каузата, за която той се бори. Георги изложи аргументи за ползата от сериозните занимания със спорт и какви качества на личността изгражда това: дисциплина, концентрация, издръжливост и т.н. Той също постави и проблеми, които среща като активен състезател – липсата на подходящи условия, лошата материална база за спортистите в Общината. Георги има позиция по проблемите, може да се бори и мисля, че ако получи шанс да бъде чут, може да породи промяната.

Накрая оставихме въпроса за гейовете и лесбийките. Също актуална тема, свързана с проблема за идентичността и ролите, които трябва да изпълняват половете. Интересно нещо забелязвам от известно време насам - младежите заклеймяват гейовете, но са по-толерантни към лесбийките. Но това може би е тема за друга дискусия…

Часът мина неусетно и видимо всички бяхме доволни. И както изглежда този начин работи – учениците да водят.

Написа: Димитър Пецов

Разбирам ли що е съзнание?

Приятно четене, приятни размисли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Приемането на противоположното у самия себе си - на "женското" у мъжа и на "мъжкото" у жената - води до вътрешна хармония на личността

ПОЛОВОРОЛЕВИТЕ СТЕРЕОТИПИ, Автор: Катрин Данчева

Темата за половите стереотипи от дълго време представлява обект на много обсъждания и дискусии, не само сред работещите в социалната област, но и сред хора, чувстващи се дискриминирани или търсещи своята идентичност. Често обаче въпросите свързани с тази тема, водят със себе си повече неясноти отколкото категорични изводи. Говорейки за стереотипното възприемане на единия и другия пол на първо място се повдига темата за сексизма.

Половата дискриминация се появява и развива паралелно с феминизма и се разглежда най-често като проява на патриархат. В този ред на мисли, жените стереотипно са възприемани като слаби, жертви, ощетени от доминираното от мъжете общество. Факт е обаче, че в съвременното общество „женствеността“ като цялостно поведение би могла да донесе много ползи на притежателя си, независимо от пола му. Тук е момента да се споменат качествата, приемани като типични за женския пол. На първо място физическата слабост, съчетана с мотивацията за сътрудничество, често биват разглеждани като склонност към подчинение. Демонстрирането на такова поведение обаче би могло да помогне на човек да избегне застрашаваща за него ситуация - като от това действително се възползват много жени, въпреки феминистките си нагласи.

Провокирана от практиката ми с извършители на домашно насилие и нашумялата тема за агресията, мислите ми бяха насочени именно към жената-жертва. Голяма част от хората, чувайки думата агресия, автоматично правят асоциация с физическото насилие над по-слабия - като психическото насилие остава на заден план. Изхождайки от опита ми по време на работа с извършители на домашно насилие личното ми мнение категорично определя мъжете като жертва на психически тормоз в по-голяма степен отколкото жените. Интересно е да се спомене, че мъжете, употребили физическо насилие над жена, често показват наличие на черти, типично приписвани на женския пол - висока чувствителност, силна емоционална експресивност и липса на решителност. При жените жертви на насилие обаче по-често липсват умения за асертивност и емоционална интелигентност, като неумението да се справят адекватно със ситуацията повишава нивата на агресивното поведение.

Въпреки това жената, приемана като „слабия пол“, не бива определяна като агресор - именно демонстрирайки физическата си слабост и нуждата си от покровителство и защита. Ако това се приеме като форма на сексизъм, кой е ощетен в случая?

Стереотипът относно доминирането на агресия у мъжкия пол често се разглежда като недостатък и желание за нараняване на друго човешко същество. В тази връзка е важно да се спомене, че от агресията зависят и борбеността и умението да отстояваш себе си. Въпреки това поради многото съществуващи теории, обясняващи произхода и ефекта от агресията върху поведението на хората, би било трудно да се достигне до единно съгласие по този въпрос.

Друг често срещан стереотип, с който се сблъскваме, е уменията за отглеждане и възпитаване на деца и стереотипното възприемане на жената като по-добър родител, категорично притежаваща повече грижовност и топлота, отколкото мъжа. Преди време попаднах на статия, в която се твърдеше, че момчетата трябва да бъдат похвалени и поощрявани единствено при постигане на определена цел или ново постижение, докато момичетата би следвало да бъдат обожавани безусловно, независимо от постиженията им или липсата на такива. Според автора на текста в съвременното общество възпитаването на децата по различен начин води до „женствени“ мъже и „мъжествени“ жени. В статията майките бяха упрекнати, именно поради тази си безусловна любов и грижа за децата си, независимо от пола им. Изхождайки от това, кой би следвало да е по-добрият родител и по какъв начин се отразява стереотипа за естествения майчински инстинкт върху бъдещите майки? Мъжете би следвало да се учат как да са добри родители, а жените - не?

Тези въпроси ме доведоха до темата за андрогините. В легендата за Андроген се казва, че той е притежавал черти и от двата пола, като символ на мъжкото и женското начало. Според преданието хората от „третия пол“ са притежавали невероятна сила и мощ, именно заради които са били разделени на две. Днес легендата се интерпретира от гледна точка на любовта и търсенето на идеалната половинка. Юнг обаче нарича това срещата на Анима с Анимус - два архетипа, съществуващи във всеки човек, съюз, който би донесъл усещане за цялост и хармония. Противно на масовото мнение различни източници твърдят, че стремежът към събиране на мъжкото и женското в човешката психика не само не намалява оригиналността им, а напротив - подчертава и засилва уникалността на човека. Приемането на противоположното у себе си - мъжественост и женственост - говори за висока степен на вътрешна хармония у личността.

Въпреки ползите от половите стереотипи и улесненията които носят, облекчавайки психиката ни, не би ли следвало да се стремим именно към това единство на противоположностите? Поощряването на стереотипите относно мъжа и жената (мъжествеността и женствеността) не ни ли отдалечава именно от тази сила и мощ, която бихме могли да имаме?

Катрин Данчева е психолог към Център за консултиране и превенция на домашното насилие.

Светлината обгръща ни отвред, тя винаги ще бъде с мен и с теб

Светлина

Светлина обгръща ни отвред,
 накъдето и да се обърнеш светлината е с теб.
Светлината мрака осветява
и нищо тревожно в нас не остава.
Слънцето всяка сутрин изгрява
и надежди за ново начало обещава,
реките весело бълбукат
и радостни птичи песни се чуват.
Светлината - извор на живот за цветята
сили и здраве тя на децата дава,
в нежна прегръдка ни сближава
и лоши помисли със замах отстранява.
Мило облаче - бяло и красиво,
не закривай слънцето красиво,
че със своите лъчи искрящи
ще пробие братята ти страшни.
Ако светлината мине през дъждовна капка,
ражда се дъга – на Земята пъстроцветна шапка.
Чудновати създания излизат
във вихрен танц се извиват...

 Светлината обгръща ни отвред
тя винаги ще бъде с мен и с теб.

 

Толга Севилов е ученик от 9 клас, ПМГ „Климент Охридски” гр. Силистра. Стихотворението е написано по повод годината на светлината и светлинните технологии - 2015 г.

А що е истина? (Моят отговор на прочутия Пилатов въпрос) - онлайн издание

Как да се науча да мисля? (Кратък курс по пълноценно или творческо мислене) - онлайн издание

Предстои излизане на хартиеното издание на книжка със заглавие "Как да се науча да мисля?"

Хартиеното издание на книжка с това заглавие предстои да излезе от печат съвсем скоро. Приемат се поръчки за него. Книжката е с обем 80 стр., а цената - 3.00 лева.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

"Академията за постижения" подготвя младите за живота и реалността

АЛТЕРНАТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ: ДЕТСКА АКАДЕМИЯ ЗА СУПЕР ПОСТИЖЕНИЯ

Анастас Гогов е млад човек от София, който повече от 15 години е работил на различни ръководни позиции в международни организации в чужбина и България, като през последните 7 години се фокусира специално върху развитието на човешкия потенциал, лидерството и изграждането на капацитет в организациите чрез използването на иновативни обучителни методи и коучинг. От миналата година насам обаче Анастас насочва своите коучинг умения към развиването на способностите и личностния потенциал на деца и тийнейджъри в България, като стартира инициативата „Детска академия за супер постижения - Hiachievers” - осемдневно събитие, което се провежда през лятната ваканция и събира младежи от цялата страна. На това събитие могат също да се видят в ролята на гости и лектори известни и успели хора, като гимнастикът Йордан Йовчев, софтуерния инженер Светлин Наков и др., които със своя пример вдъхновяват младите за успехи. Символът на академията - ракета в полет – нагледно представя идеята за високите постижения, а девизът „Стани ракета!” е словесният и израз.

Каква е идеята на академията според Анастас?

Нашата идея – моята и на няколко съмишленици – беше да помогнем на децата да развият конкретни умения, способности и компетенции за живота. Тъй като видяхме, че в училищата има един такъв проблем: там се натрупва информация - дава се информация на децата, някаква форма уж на знание, но това не ги подготвя за живота и реалността след това.

Какъв е възрастовия диапазон на младежите?

Работим с тийнейджъри от 12 до 19 години. Ние не ги ограничаваме в групи по възраст, тъй като вярваме че както малките деца могат да вземат от ролевите модели на поведение на по-големите и да се опитат да им подражават, така и в работата с по-малките деца големите изграждат отговорност и възпитават в себе си други качества и умения, които да използват после. Форматът на академията позволява да се обучават до 60 деца едновременно, но смятаме че оптимума е от 20 до 30 деца - от гледна точка на това, че упражненията изискват и индивидуално внимание към децата. Към момента през академията са преминали обучение деца от цяла България.

Какви са средствата и методите за обучение?

Методите са изцяло интерактивни. Целият формат на академията е изграден на „учене чрез преживяване”. Всичко това, което се случва е коренно различно от учебния процес в училище. Това може да бъде характеризирано като „групов психодинамичен тренинг”, ако трябва да използвам професионално понятие.

Процесът най-просто представлява това: дава се една кратка теоретична обосновка на материята, след което децата се вкарват в различни преживявания – различни упражнения, в които те трябва дали индивидуално, дали в малки групи, да минат през определени процеси, да генерират определени резултати. След което правим обсъждания за техните осъзнавания, за преживяното от тях – за наученото от този процес.

Самата академия продължава седем дни, като на осмия всичко това което те са развили като способности, ценности и осмисляния те го реализират под формата на една мисия – всичко придобито те да го упражнят и генерират един резултат от полза за тях и обществото.

Кой според теб е най-важния проблем на младите хора в България?

Бих казал образователната система. От това, което съм виждал в академията мога да коментирам, че много голям проблем е отношението на учителите от редовните държавни училища към децата. Имал съм много случаи, в които деца по време или след академията, са идвали при мен и през сълзи са споделяли какво отношение са получавали от техните учители. Мога да дам последен пример от тази година: един тийнейджър на 18 години, завършващ гимназията, получава коментар от учителката „… Ти колкото и да се напъваш ще си останеш цървул! И да излезеш от училището нямаш никакъв шанс в живота! Така че не ми се прави тука да ми бъдеш бележкар!…” И това го цитирам дословно. Случило се е във Варна. Ако това е отношението, което получават децата от техните учители, ако това е подкрепата, насърчаването което те получават за бъдещият им път в живота, ние имаме голям проблем.

Какво мислиш е решението на проблема?

Първо засилване на неформалното образование, от една страна, тъй като смятам че то по някакъв начин ще регулира средата. Тоест хората, които се занимават с неформално образование и въобще с алтернативни образователни методи, ако се конкурират пряко с държавните образователни институции, тези методи и организации които дават резултати, биха били предпочитани в дългосрочен план от учениците и техните родители.

Другото, което е според мен, е че трябва да се смени едно поколение. Това е вече поколение учители, които са на доизживяване в България. Техните образователни методи и манталитет не отговарят на средата, на действителността, не отговарят на нуждите, които децата имат по отношение на тяхната подкрепа, на тяхното възпитание. Защото семейството е много важно, но все пак да не забравяме, че децата прекарват близо 2/3 от времето си в учебната среда и 1/3 от времето си в семейството. И учебната среда – учителите и съучениците – е това, което формира до голяма степен тяхното самосъзнание, начин на мислене и вяра в бъдещето.

В Академията върху какви ценности акцентирате и какво възпитавате у децата?

На първо място бих казал, че възпитаваме позитивното отношение към хората. Основата на нашата академия е изградена върху първия ден и ние прекарваме всички участници през една симулация, която има за цел да им помогне да осмислят че в живота, ако човек иска да успява, той може да го прави само ако помага на другите. Няма как в живота ти да играеш своята игра по такъв начин, че другите да страдат, а ти да се чувстваш добре. В един момент едно такова натрупване в средата би резултирало в агресия от останалите участници в нея спрямо теб. Ако ти имаш всичките блага, а другите нямат нищо. И това е първото нещо, на което учим всичките деца – да бъдат приемащи, да бъдат позитивни, да бъдат подкрепящи към приятелите, родителите си, близките, съучениците, така че те заедно, като една общност, да се чувстват добре и да се развиват напред.

Повече за академията на: https://www.facebook.com/HiAchievers/ и http://hiachievers.com/

Димитър Пецов

Интелигентните млади хора четат списание HUMANUS

ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ МЛАДЕЖИ ЧЕТАТ СПИСАНИЕ "HUMANUS".

 Снимка: Димитър Пецов

Хора, създадени от музиката

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИНОВАЦИИ: Какво трябва да бъде съвременното обучение по музика в училище?

Интерактивно, разбира се - с по-голяма активност и участие на учениците.

Или такова е то поне според музикалния педагог Бонка Скорчелиева – преподавател по музика в Основно училище „Отец Паисий” в гр. Силистра.

Според г-жа Скорчелиева за да разберат децата какво е музиката те не само трябва да я слушат или да им се разказва за нея, но и да участват в нея като я създават. Водена от това разбиране тя намира начин да приложи своите идеи за образователния процес на практика - като превръща един цял клас свои ученици петокласници в оркестър музиканти, които свирят на малки блок флейти известни мелодии и песни.

Откъде идва вдъхновението за тази идея?

Първоначално работих по проект с едни дечица от 4 клас като идеята беше да се помогне на деца със специални образователни потребности да могат да се включат по някакъв начин, да се приобщят – да изявят себе си. И с този един цял клас ние направихме така наречения „смайл бенд”.

На децата им дадох ударни инструменти - защото 90% от тях с ударните инструменти се справят добре. Но реших, че само с ударните ще е скучно, защо да не въведем някои мелодични? И се сетих за малкия мелодичен инструмент, много лесно усвоим, който се казва блок-флейта. Първоначално само част от учениците свиреха с флейти, но на мен ми хрумна щурата идея да въведа инструменти за всички.

Така г-жа Скорчелиева стига до идеята да научи целия клас ученици от 5 а да свирят в час по музика.

Каква е идеята всички да са музиканти – нима е възможно?

Идеята е децата да се докоснат до живата музика, да бъдат част от създаването на музиката. Не просто да я слушат, но те самите да я създават. Правени са изследвания, които доказват че активното участие в дейността музика – да пееш да свириш, да бъдеш част от този процес – развива много мозъчните клетки. И редица учени са го доказали вече, че при деца, които се занимават със свирене на някакъв инструмент, това допринася за по-бързото им развитие и умствено израстване. Не казвам, че 15 минути свирене на флейта в час непременно ще ги направи по-умни, но определено ще ги обогати с повече знание за музиката. Така се създава и култура на отношение към музиката.

В много западни училища когато се каже „аз имам час по музика” това означава детето да отиде на хор, на час по китара или да отиде в оркестър. И тук идеята е да направим крачка в тази посока в обучението по музика: да променим системата у нас от преобладаващо теоретична – при която се слушат лекции за музика в приложна и творческа – при която се практикува и създава музика.

Децата в класа свирят по ноти и на някои им е трудно, но в процеса на учене се използват така наречените „помощни схеми”, които се дават от повечето школи за блок-флейти. И за да е по-лесно ученето те трябва да засвирят някакви мелодии – да създадат свой репертоар. Засега репертоарът на малките музиканти включва мелодиите на „Шаро и първият сняг”, „Мила моя мамо”, песента „Мечти”, но отскоро те разучават и „Одата на радостта” на Бетовен.

Как ще се развият нещата в бъдеще?

Г-жа Скорчелиева смята да развие приложния си и творчески метод като го обогати с нови идеи. Една такава идея е използването на музиката като терапия. Тя смята, че музиката може да има силен терапевтичен ефект върху развитието на децата и този ефект трябва да бъде използван чрез въвеждане на „Музикотерапията” в училище. В България вече има висши учебни заведения, които предлагат обучение на специалисти по тази дисциплина.

Музикотерапията може да се използва освен за здравеопазването, така също и в образованието – като средство за цялостно изграждане на личността. Именно музиката като най-непосредствено възприемана от сетивата на човека може директно да влияе върху неговото развитие от най-ранна възраст.

В една такава образователна ситуация обаче малките музиканти от оркестъра на Бонка Скорчелиева от хора, които сега създават музика, може да се превърнат в хора, създадени от музиката. И ролята на учителя може да бъде различна - вече да не е специалист, който преподава предмета си на ученици, а създател – създател на личности.

Димитър Пецов