ДИСКУСИЯ С УЧАСТИЕТО НА „HUMANUS”
След успешната първа дискусия от името на списание „HUMANUS”, която проведохме преди време с учениците от 9 б клас на ПМГ ”Климент Охридски” гр. Силистра, по тяхно желание на 16.02.2015 г. се проведе втора дискусия. Отново, разбира се, спазвахме правилото темите да бъдат определяни от учениците, но този път доминиращият акцент беше свързан с проблемите в училище и по-конкретно взаимоотношения учители-ученици. Това, което ми се видя подходящо като подход бе да записвам проблемите, които учениците изтъкваха в едната половина на дъската, а решенията, предлагани също от тях, в срещуположната половина. Предлагането на решения беше моята „мозъчна атака” към тях.
Афектът и емоциите бяха много силни през цялото време на обсъждането, съпроводено с посочване на конкретни случаи от училищното ежедневие, но основното което изтъкнаха младежите е, че имат нужда от повече разбиране от страна на учителите - да не бъдат пренебрегвани като личности и да се избягват грубите забележки и квалификации към тях, с една дума уважение. Съответно решението, което предложиха за решаването на проблема беше подмладяване на учителския състав, идея която ми се вижда трудно осъществима в по-голям мащаб. Обсъждането на проблемите, които съществуват в отношенията, беше другото им предложение. И тук моето предположение за този проблем е, че по-скоро трябва да се намери езика, на който учители и ученици да говорят помежду си, а не толкова обсъждането само по себе си на проблемите, което безспорно е необходимо.
Като пример за един конфликт в отношенията беше посочен различния възглед на учители и ученици относно облеклото в училище – кое е прилично и кое неприлично да се носи и т.н. В това отношение засегнахме и темата за въвеждане на униформа и стигнахме до извода, че това няма да промени нещата - защото униформата не унифицира възгледите на различните хора за нещата. Друг проблем в класната стая се оказа видеокамерата, инсталирана да наблюдава ставащото там.
Тук мненията на учениците бяха твърдо против, още повече че не са го обсъждали с тях и те решиха да ме поставят в ролята на защитник на видеонаблюдението, за да видят как бих го обосновал. След като им изтъкнах някои аргументи за въвеждане на такова наблюдение – разкриване на престъпление, предотвратяване на агресия, на преписване и т.н., тяхната позиция се разколеба, а някои като Ива излязоха пред дъската да обосноват и ползите от такова наблюдение. Извън темата за присъствието на видеокамерата учениците споделиха, че няма достатъчно емоции в класната стая – няма емоции в учебния процес и това прави ученето скучно и неприятно задължение.
А какво е решението, според тях? Повече забавления в училище, повече емоции, а не скучно поднасяне на уроци. Другите допълнителни и може би дежурни проблеми бяха натоварената програма и многото пари за учебници които се дават, а пък уж образованието било безплатно… но те засягат повече системата като цяло, а не отношенията ученици-учители.
Последната тема, която разисквахме по предложение на Иван, бе потокът от бежанци от Близкия Изток и възможните последици за България. И това се оказа важна и проблемна тема, по която учениците се вълнуваха и имаха какво да кажат – да изразят предположенията си, страховете си, възмущението си.
Основният извод, до който стигнахме с учениците относно ползата от разговорите и дискусиите които провеждаме, е възможността да бъде чуто тяхното мнение. Харесва им това, че някой слуша техния глас, че някой ги разбира. А това вече е решение на проблем, не мислите ли?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар