четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Приемането на противоположното у самия себе си - на "женското" у мъжа и на "мъжкото" у жената - води до вътрешна хармония на личността


ПОЛОВОРОЛЕВИТЕ СТЕРЕОТИПИ, Автор: Катрин Данчева

Темата за половите стереотипи от дълго време представлява обект на много обсъждания и дискусии, не само сред работещите в социалната област, но и сред хора, чувстващи се дискриминирани или търсещи своята идентичност. Често обаче въпросите свързани с тази тема, водят със себе си повече неясноти отколкото категорични изводи. Говорейки за стереотипното възприемане на единия и другия пол на първо място се повдига темата за сексизма.

Половата дискриминация се появява и развива паралелно с феминизма и се разглежда най-често като проява на патриархат. В този ред на мисли, жените стереотипно са възприемани като слаби, жертви, ощетени от доминираното от мъжете общество. Факт е обаче, че в съвременното общество „женствеността“ като цялостно поведение би могла да донесе много ползи на притежателя си, независимо от пола му. Тук е момента да се споменат качествата, приемани като типични за женския пол. На първо място физическата слабост, съчетана с мотивацията за сътрудничество, често биват разглеждани като склонност към подчинение. Демонстрирането на такова поведение обаче би могло да помогне на човек да избегне застрашаваща за него ситуация - като от това действително се възползват много жени, въпреки феминистките си нагласи.


Провокирана от практиката ми с извършители на домашно насилие и нашумялата тема за агресията, мислите ми бяха насочени именно към жената-жертва. Голяма част от хората, чувайки думата агресия, автоматично правят асоциация с физическото насилие над по-слабия - като психическото насилие остава на заден план. Изхождайки от опита ми по време на работа с извършители на домашно насилие личното ми мнение категорично определя мъжете като жертва на психически тормоз в по-голяма степен отколкото жените. Интересно е да се спомене, че мъжете, употребили физическо насилие над жена, често показват наличие на черти, типично приписвани на женския пол - висока чувствителност, силна емоционална експресивност и липса на решителност. При жените жертви на насилие обаче по-често липсват умения за асертивност и емоционална интелигентност, като неумението да се справят адекватно със ситуацията повишава нивата на агресивното поведение.

Въпреки това жената, приемана като „слабия пол“, не бива определяна като агресор - именно демонстрирайки физическата си слабост и нуждата си от покровителство и защита. Ако това се приеме като форма на сексизъм, кой е ощетен в случая?

Стереотипът относно доминирането на агресия у мъжкия пол често се разглежда като недостатък и желание за нараняване на друго човешко същество. В тази връзка е важно да се спомене, че от агресията зависят и борбеността и умението да отстояваш себе си. Въпреки това поради многото съществуващи теории, обясняващи произхода и ефекта от агресията върху поведението на хората, би било трудно да се достигне до единно съгласие по този въпрос.


Друг често срещан стереотип, с който се сблъскваме, е уменията за отглеждане и възпитаване на деца и стереотипното възприемане на жената като по-добър родител, категорично притежаваща повече грижовност и топлота, отколкото мъжа. Преди време попаднах на статия, в която се твърдеше, че момчетата трябва да бъдат похвалени и поощрявани единствено при постигане на определена цел или ново постижение, докато момичетата би следвало да бъдат обожавани безусловно, независимо от постиженията им или липсата на такива. Според автора на текста в съвременното общество възпитаването на децата по различен начин води до „женствени“ мъже и „мъжествени“ жени. В статията майките бяха упрекнати, именно поради тази си безусловна любов и грижа за децата си, независимо от пола им. Изхождайки от това, кой би следвало да е по-добрият родител и по какъв начин се отразява стереотипа за естествения майчински инстинкт върху бъдещите майки? Мъжете би следвало да се учат как да са добри родители, а жените - не?

Тези въпроси ме доведоха до темата за андрогините. В легендата за Андроген се казва, че той е притежавал черти и от двата пола, като символ на мъжкото и женското начало. Според преданието хората от „третия пол“ са притежавали невероятна сила и мощ, именно заради които са били разделени на две. Днес легендата се интерпретира от гледна точка на любовта и търсенето на идеалната половинка. Юнг обаче нарича това срещата на Анима с Анимус - два архетипа, съществуващи във всеки човек, съюз, който би донесъл усещане за цялост и хармония. Противно на масовото мнение различни източници твърдят, че стремежът към събиране на мъжкото и женското в човешката психика не само не намалява оригиналността им, а напротив - подчертава и засилва уникалността на човека. Приемането на противоположното у себе си - мъжественост и женственост - говори за висока степен на вътрешна хармония у личността.

Въпреки ползите от половите стереотипи и улесненията които носят, облекчавайки психиката ни, не би ли следвало да се стремим именно към това единство на противоположностите? Поощряването на стереотипите относно мъжа и жената (мъжествеността и женствеността) не ни ли отдалечава именно от тази сила и мощ, която бихме могли да имаме?


Катрин Данчева е психолог към Център за консултиране и превенция на домашното насилие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар