неделя, 20 декември 2015 г.

Коледно интервю с Васко Кръпката за сп. HUMANUS: "Непослушните ще спасят света, на непослушните се крепи прогреса"


Младежката рок група от Силистра "Blood sugar" бе поканена от Васко Кръпката да свири в празничното коледно предаване "Карай да върви, това е блус" на 25 декември по телевизия СКАТ. И понеже съзрях символика в решението на Васко да покани на празника в предаването си тези младежи, реших да го поканя и аз - за да разговаряме с него за значението на празниците, за това как можем да бъдем по-добри и как това може промени България.

С какво свързваш празника на 25 декември - с раждането на Христос, с Дядо Коледа или с очакване за нещо добро?

Аз вярвам и в Исус, и в Дядо Коледа. Дори някой ден си мечтая да стана Дядо Коледа, за да подарявам подаръци на непослушните деца, защото смятам, че непослушните деца могат да спасят този свят. Смятам, че на непослушните деца се крепи прогреса, че непослушните деца са тези, които изобретяват нови технологии и карат другите да работят за тях. Послушните деца са си послушни... И така, по-непокорните роби, по-нахаканите роби крепят света…

И другото, което харесвам на Коледата е, че хората стават по-добри. Това ни е толкова нужно при тези “настръхнали” взаимоотношения между българите. Много ми се иска да станем по-добри.

Какво ни липсва, за да сме по-добри? Повече вяра ли трябва да имаме?

Липсва ни вяра, надежда ни липсва, убит ни е ентусиазма. Когато съм се родил през 59-та година, тогава тъкмо вече се е убил ентусиазма в онзи начин на живот, новият, който е дошъл през 44-та година със съветските войски. Тогава вече са почнали да убиват ентусиазма ни злите сили - чрез недопускане на различно мнение, преследване на инакомислещи и т.н.

Сега, когато нашият ентусиазъм в началото на 90-те години избухна и разцъфна, тогава моментално се появиха едни глашатаи, които започнаха на първа страница на вестниците да пишат само лоши неща, в най-гледаното време по телевизията да има послания като “Питат ли ме дей зората, шат на патката главата…”, “За крадец не ставаш, сине, ти си будала…” и т.н. И това опростачване и отхвърляне на всичко, тази байганьовщина беше подстрекавана най-много в българските медии. За мен медиите са власт номер едно, защото те владеят общественото мнение, те владеят мисленето на нацията, а мисленето на нацията е най-важното. Когато една нация се обезсмисли, тя започва само да мрънка и да казва, че нищо не става.

Ти реши да поканиш за концерт в предаването си на Коледа младежка рок група от Силистра - един средностатистически български град, за който се смята че няма надежда, няма перспективи за развитие. Има ли някаква символика в това?

Първо да кажа, че Силистра има специално място вече в моето предаване, защото Иван Неделчев (ръководителят на младежите), без който Силистра щеше да е различен и без който града нямаше да е това, което е, той е човекът който подготвя млади групи и ги нахъсва, ентусиазира ги, мотивира ги да свирят рок, да измислят песни и много често много добри банди има в Силистра. Ето сега има поне 5-6 групи в Силистра. И това означава едно събуждане. Това означава, че хората лека-полека започват да се сещат, че работа можеш да си осигуриш и сам, да вземеш да свършиш нещо със живота си.

Казваш, че това е събуждане. Как мислиш, има ли нужда нашето общество от будители, така както е имало навремето? Разпознаваш ли такива хора?

Интересното за будителите в нашата история е, че те не са били признати за такива приживе. Факт е, че ние не знаем къде е гроба на Левски и Ботев. Това означава, че те не са били герои за хората приживе. С течение на времето са станали герои, защото тогава, ако са били герои за хората, са щели да ги погребат. А ние не знаем нито къде е гроба на Левски, нито на Ботев. Всяка нация има нужда от герои, които да почита. Ние имаме нужда от герои и винаги сме имали, но будителите в днешно време са някъде по ъглите. Набиват се на очи обаче, най-много се набиват на очи приспивачите. Защото приспивачите са много щедро спонсорирани, защото приспивачите имат най-гледаното време, приспивачите са крупни медийни магнати и приспивачите имат нужда от заспала нация. Те нямат нужда от събудена нация. И така за днешните будители... например в кино “Влайкова” можем да отидем на концерт на една позабравена българска група “Джендема”. “Джендема” за мене е един български будител. И във връзка с будителството искам да кажа, че съм противник на израза “българската култура загива”. Няма такова нещо. Заповядайте на панаира на книгата в НДК. Това е огромно стълпотворение от хора. Това е за около една седмица народ - хиляди хора. Това са десетки издателства. Вие не можете да си представите колко издателства има в България и колко книги се продават, какъв бум на български съвременни автори!


Мислиш ли че четенето ни прави по-знаещи, по-умни?

Мисля. Мисля, че четенето дори и в интернет, а аз не съм противник на интернета, ни прави по-информирани и по-знаещи. Това обаче не ни прави по-щастливи. Навремето баба ми не знаеше да пише и да чете, но беше най-щастливия човек на земята. Познаваше няколко билки и чисто интуитивно познаваше съдбините на човечеството.

А освен да четем, не трябва ли и да действаме - да правим нещо за да променим съдбата си?

Е, това е наистина така. Аз съм ходил по митинги в началото на демокрацията за две неща: първо да работя и второ да се забавлявам. В нормалния свят хората правят така - бачкат, бачкат, бачкат, а в петък и събота "лайф ис лайф". И така до края на света. Трябва да си вземем живота в ръце.

Но много хора в България работят, но не са щастливи?

Защото смятат, че не им се плаща достатъчно. Но при това мислене никога няма да ти стигат парите, никога. Ти, когато си купиш един нов телевизор, след месеци излиза нов модел, още по хубав, още по голям...

Жаждата за материални придобивки не убива ли доброто в нас?

Да, ако мислиш само по този начин. Искам да дам един пример свързан с това. Наскоро влязох в една куриерска служба. Служителя там беше млад човек, естествено с бръсната глава - бръснатоглавец, както им викам аз - много намусен, вглъбен в компютъра. Работи там, обаче много намръщен. Той подава пакет на млада двойка. Те са получили нещо от тази куриерска служба. Отварят го. Радват се... Пристига в службата и жена… тя праща на дъщеря си в Лондон нещо... После друг… И аз седя и го гледам. И му викам: Млади момко, даваш ли си сметка, че работата ти е много хубава и че носиш радост на много хора? Той ме погледна, за първи път се замисли и ми казва: Защо да ми е хубава работата?

Тоест той е вглъбен изцяло от това, че главата му е “бръмнала” от хора, че има много народ, че началника взема всички пари и му дава някаква смешна заплата. Не си мисли за това, че той носи много радост на хората. Защото тази куриерска служба не носи сметки за ток, не носи призовки от полицията. Тя носи само подаръци. И този човек на другия ден, когато пак отидох, той вече беше по-усмихнат. Значи само едно изречение може да те подсети, че твоята работа може да е хубава, може да и се радваш, не само да мислиш колко ти плащат.

Ти виждаш ли носителите на промяната в младежите на България?

Естествено, че там е промяната. Те не са били чавдарчета, не са били пионерчета.

Но има много упреци срещу тях, че днешните младежи са разпуснати?

Не съм съгласен с това твърдение.Това се отнася само за една малка част от тях. Тази част от тях, която се набива на очи, са чалгарите, тези, които ходят с късите поли и пушат пред училищата. Но те са малцинство. Ако влезете в училище ще видите, че повечето момичета не изглеждат като проститутки. Но се набиват точно те, нахалните.

Но клиповете по телевизиите показват точно тях?

Естествено. Това им се набива денонощно. Има няколко канала по телевизията, които набиват това. Но те не са мнозинство. Какво означава това, че някакъв си чалгар е напълнил цял стадион в един двумилионен град? Това означава, че милион и деветстотин и осемдесет хиляди, не са отишли на този концерт. Те в никакъв случай не са повече, но просто се набиват на очи. Имат много медийно време. Дълбоко и щедро спонсорирано. Но това не е истината. И много ме дразни като кажат, че това било балканска музика. Ако искате да отидем в Централен балкан, да спрем някоя баба и да я питаме какво е балканска музика? Дали ще каже, че са кючеци и гюбеци? Това е анадолска музика, моля, моля!


Добре, чалгата ли е проблема в българската музика?

Не само в музиката, но и в мисленето изобщо. Това да си с най-скъпия телефон, да си с най-скъпото БМВ... Това са посланията на тази посттекезесарска, славитрифонова, шамароазисова, дрискова, силиконова субхалтура. Това са посланията. И тези послания успяха. Аз смятам, че те успяха... Но...

Кои са тогава добрите послания, които трябва да намират място в обществото ни?

Като говорим за музиката, аз винаги давам пример с парчето на БТР, в което се пее: “Хей, хей слушай ме! Хвани живота си в ръце! Защото аз и ти ще решим съдбата си да променим.” Това е. Вземи живота си в ръце!

Но има десетки хиляди други такива послания. Например когато загинаха преди години (по Коледа) децата в една столична дискотека, за да гледат тогава двама рап-мутанти, тези деца са можели да отидат на много други места. По същото време в НДК имаше поне 3-4 места, където можеха да отидат. Но, ето тази така наречена мода към тези простотии, ги е завела там. И това беше умишлено направено с бухалките. Аз бях там. Тогава бях на пазара с три албума, когато дойдоха с бухалките и казаха "Край! Тук ще се продават други неща!". Така че народа не я е пожелавал тази простотия, тя беше наложена от бухалките.

Но ти все пак не си се отказал да променяш средата в България, кои бяха добрите неща които успя да извършиш през изминалата година?

Разбира се, че не съм се отказал и смятам, че “Бийтълс” и “Ролинг стоунс” промениха света. Смятам че музиката е от другата страна на войната. Смятам, че “Калашников” е от едната страна, а от другата страна е “Фендер”. Това е изборът, който съм направил. Аз съм избрал “Фендер”. От миналата година ние издадохме нашия 18-ти албум “Пътят”. Има 9 авторски песни. Аз съм си автор на всичко. Седя си нощно време с китарата и си измислям песни.

Кое е най-важното когато твориш?

Най-важен е ентусиазмът. Най-важно е да си достатъчно луд да вярваш, че хората имат нужда от това, което правиш. Когато ти се захващаш с нещо трябва да си наясно и да си убеден, да вярваш че това е твоят път. Имаш една сцена, ти искаш да си музикант, отпред има едни хора, ти излизаш... ако имаш да им кажеш нещо. Но ако нямаш какво да им кажеш, по-добре не излизай. И ако не вярваш, че имаш какво да им кажеш, по-добре не излизай.

Това ли е посланието на "Пътят"?

Посланието на "Пътят" е, че много често ни се случва да стигаме до кръстовище, което е объркано. Виждаш, че целия ти живот е един кръстопът и той се оказва едва ли не объркан. Какво можеш да направиш? Естествено, ако си достатъчно луд, ще прокараш път. Ще прокараш пътека, защото по магистралата всеки може. Обаче, ако ти ходиш само по чужди пътеки... тогава какво? Ти се строяваш зад камионите, които носят стоки и можеш да станеш стока. Така че карай през гората и прокарвай пътища като няма. Като го няма пътя, ти си го прокарваш. Това е посланието на "Пътят".

Има ли днес българи, които "прокарват пътища"?

Да. И в този смисъл категорично не съм съгласен с твърдението, че България е хубава страна, но лошо е населена. Аз смятам, че българският народ има страхотни добродетели, които обаче са натъпкани някъде навътре в душата му. Това е. Човекът е пълен с най-различни позитивни и негативни, положителни и отрицателни неща. Ето Коледата прави от нас чудеса. Защо да не се случва това по-често?

Как прекарваш празника обикновено?

На път. Когато вие си сипвате първата ракия, аз си включвам жака на китарата.

Много известни музиканти правят песни, дори албуми посветени на Коледа, мислил ли си да направиш подобен албум?

Минавало ми е през акъла да перифразирам, да има малко шега, закачка да има, малко пънк. Защото ми стават малко сладникави коледните песни и ми идва малко прекалено. Но с Милена Славова направихме дует преди две години, който се казва "У дома по Коледа".

Ти каза, че пътуваш много. Всъщност къде се намира твоят дом?

Пътят е моя дом, бензиностанциите са моя дом - моето убежище, крайпътните кръчми са моята енциклопедия, блусът е моят втори дом. И понеже съм шофьор и монтьор по професия, като не пътувам една седмица някъде и почва да ме хваща "щръклица".

Какво пожелаваш на българите за новата година?

Пожелавам да имат сетива и за хубавите неща, които ни се случват. Защото лошите, така или иначе, се случват. Пожелавам повече блус в музиката ни и по-малко чалга.

Интервюто взе Димитър Пецов

Няма коментари:

Публикуване на коментар