ФИЛОСОФИЯ НА АСТРОНОМИЯТА – репортаж на Димитър Пецов
НАО – Народна астрономическа обсерватория „Галилео Галилей” Силистра, е учебна структура към МОН и е създадена през 60-те години, затова и името народна и е останало оттогава. Попаднах на тях случайно по време на празниците на града. Преподавателките Марлена Любенова и Нина Димитрова, заедно със своите ученици, бяха разположили своето студио по астрономия в дунавския парк и приканваха гражданите да се запознаят с дейностите на обсерваторията, с астрономията като наука, както и да видят през телескоп наопаки скулптурата на върха на покрива на художествената галерия. Винаги съм имал някакво предубеждение, че тази наука не е за хора като мен, които се занимават с философия. Прекалено точна ми се вижда и скучна. Какво толкова има да се взираш в звездите? Въпреки това се престраших да се запозная с тях и да разбера тяхната мотивация да се занимават с нея и какво научават.
За директора на обсерваторията Марлена Любенова, най-важното на което иска да научи учениците си, е да се уважават, да са толерантни един към друг, да са точни „като се каже да сме в 8 часа, да сме точно в 8 часа на мястото”. Когато ходят на нощни наблюдения, трябва да са много близки, да си имат доверие „…защото пред нас е само нощното небе…”.
Какво развива астрономията? При заниманията с астрономия, казва Марлена, се развива много мисленето, обогатява се въображението… Което на мен ми звучи доста философски и пали моето въображение…
… Освен това космоса, звездите обединяват в едно учениците, които иначе може да имат интереси в различни области – литература, история, математика - но тука всички намират своето място. Това, разбира се, много зависи и от подхода на ръководителя към учениците.
Кое е трудното в това обучение? При този вид дейности най-трудното, според нея, е как да се задържат децата - да им е интересно да се занимават с астрономия. Затова в обсерваторията се вършат и много други неща, които са творчески: организират се конкурси за рисунки, за есета, за стихотворения, правят се рождени дни, отбелязват се различни празници, и изобщо прави се всичко, за да почувстват учениците, че са са част от един колектив, от една общност. Подобно на звездите в едно небе – всяка си има своето място.
А ето как гледат учениците на заниманията по астрономия и как им помагат те при ученето:
Ива Иванова 16 г.: В обсерваторията съм от 4 г. Астрономията… това е най-красивата наука. От нея получавам знания защо съм тук, какво се случва около мен и защо то се случва. Получавам знания за света и за невероятно красивите неща, които са над нас. Тя ми помага в училище при физиката, географията , математиката, защото нещата които трябва да знам при тях тук се налага да ги науча предварително. Смятам когато завърша средно образование да следвам астрономията като висше.
Йоана Димитрова, на 16 г.: Това, което ме привлича в астрономията е, че не знаем всичко и чрез клуба ни се предоставя възможност да знаем колкото се може повече и съответно оттам идва едно желание да научиш ти нещо самичък, да го разбереш, единствено ти да го откриеш. Астрономията развива концентрацията, защото наблюденията, които се извършват изискват да си търпелив и концентриран в нещата.
Георги: В заниманията на обсерваторията участвам от началото на миналата година. В обсерваторията се извършват много интересни дейности, гледаме с телескоп, понякога решаваме задачи… учим за отделните планети, за мъглявини, което за мен е доста интересно.
Слави на 14 години: Интересно в заниманията с астрономия е, че могат да се наблюдават всякакви звездни обекти на небето като звезди, планети... Интересно е и как учителите го обясняват, а те го правят доста добре. Заниманията с астрономия понякога ми помагат в часовете по физика и по други предмети като математиката.
Ирина Куртева на 16 г.: С астрономия се занимавам по-сериозно от 7 клас в НАО „Галилео Галилей”. Интересното е, че има много неща които няма как да бъдат възпроизведени на земята и също така има много красиви обекти, като метеорите по път например, тъй като никога не знаеш точно откъде ще мине метеорът. Също така и решаването на задачи. Макар че повечето хора като чуят задачи им се струва нещо супер страшно, те също са много интересни, тъй като са свързани с някакви неща от космоса, които са уникални. Заради астрономията вече се справям по-добре в часовете по физика, понеже в астрономията формулите не можеш да ги научиш наизуст, тъй като са някакви дълги и по логически път трябва да си изведеш формулата отнякъде или сам да си я съставиш и това ми помага най-вече по физиката, тъй като не ми се налага да помня много формули.
Христина Тихова на 16 г.: Това, което ме привлича в астрономията е непознатото - това че мога да науча повече за вселената, в която живеем. Друго, което ме привлича е, че мога да си развия въображението и да погледна на света по друг начин. Според мен въображението е по-важно от знанието, това го е казал Айнщайн.
Бояна на 14 г.: От близо 4 години се занимавам с астрономия в обсерваторията. Това, което ме привлича, е че научавам много нови неща за самото небе, за всичко което е на него, всички обекти които се виждат. Това също ми помага и за някои предмети като физика, защото и там учим за небето и за слънчевата система.
Толга Севилов на 15 г.: С астрономия се занимавам от около 3 години. Това, което ме привлича е да науча какво ни заобикаля, например дали сме сами във Вселената – най-големия въпрос на човечеството. Заниманията с астрономия, образно казано, разширяват мисленето на човека.
Десислава Стефанова на 13 г.: В заниманията, които се провеждат в обсерваторията, участвам от 3 клас. Интересно ми е, защото научавам много нови неща и се забавлявам. Интересно ми е да наблюдавам луната заради кратерите и.
Йордан Радев: Бях в 1 или 2 клас когато постъпих в обсерваторията. От малък имах различни научни интереси и вкъщи постоянно се занимавах с енциклопедии, картинки и други такива неща. И така се случи после,че съвсем случайно ме заведоха в обсерваторията и намерих среда. Намерих отговори на много въпроси, които са ме вълнували от ранното ми детство и така с известни прекъсвания, до края на 12 клас посещавах занятията. И интересът ми не спря до края на ученическия курс на обучение. Благодарение на пребиваването ми в обсерваторията продължих да уча астрономия и да се занимавам по-задълбочено. Поради тази причина сега съм студент по астрономия и физика в СУ „Климент Охридски”. Астрономията е доста обширна, необятна и същевременно древна наука и без да имаш въображение няма как да се задържиш. И независимо кой какъв път избере, астрономията може да развие в него въображение, да развие усет и да бъде полезна, с каквото и друго да се занимава човек.
Както разбрах от участниците в интервюто, астрономията не е никак скучно занимание щом развива мисленето и пали въображението. А и те така успяха да запалят моето, че мисля да започна да посещавам, ако не занятията, то поне събитията които младите астрономи и техните преподаватели организират редовно. А и се убедих, че философията и астрономията имат своето основание в човешкото мислене и развиването му е цел и на двете. Така че няма противоречие между тях, а единство.
Подобно на звездите в едно небе – всяка си има своето място. Стига да има човек очи да го вижда.
Кратък мой коментар, на Ангел Грънчаров: Днес на своите ученици говорих за Кант и в частност им цитирах неговата знаменита мисъл: "Две неща изпълват душата с винаги ново и нарастващо удивление и страхопочитание, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен." Сега чета горния текст и, подготвяйки го за публикация, му търся подходящо заглавие. Мисля, че няма по-подходящо от това, понеже авторът и интервюираните разсъждават за науката астрономия и за връзката й с философията; е, добре, затова слагам ето какво заглавие: Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. Друг вариант за заглавие е: "Въображението е по-важно от знанието" (Айнщайн), но нека засега предпочетем кантовата мисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар