вторник, 26 януари 2016 г.

ТЕАТРАЛНА ПЕДАГОГИКА или как една театрална трупа може да промени нещата



Когато човек иска, намира начин - и мазата може да бъде превърната в сцена

Група млади хора от Силистра, с подкрепата на своето училище, доказват вече пета година че училището може да бъде и привлекателно място за ученика, стига в него да се утвърждават и образователни практики, чийто акцент е върху личността и нейното развитие. Трупата „Питър Пан” е създадена през 2011 г. в Професионалната гимназия по стопанско управление, администрация и услуги (ПГСУАУ) „Атанас Буров“ – Силистра, от ръководителя и Христо Христов. Началото е било трудно и превратно, но постоянството и вярата в успеха, в крайна сметка дават резултати. Чрез участие в европейския проект „Да направим училището привлекателно за младите хора” - УСПЕХ на МОН, учениците успяват да поставят на голяма сцена редица постановки като драмата „Час на класа“ от Лора Лазар, комедията „Характери” от Камен Донев и последното заглавие „Глупаци“ от Нийл Саймън, а скоро предстои да представят и пиесата „Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разумовская. Отделно от това са и участията на сцените на различни фестивали и творчески събития, на които младежите печелят престижни награди. Това в общи линии е същественото и видимото от творческата визитка на трупата. Но за другото, невидимото, което се вижда само със сърцето - за преживяването на театъра, за мотивацията и ефекта върху личността, поканих да разкажат самите участници в „Питър Пан”.

Габриела Маринова 9 клас: В трупата съм, защото ми харесва и защото всички в трупата са истински хора и са хора, с които мога да споделям. По принцип театралното ми дава свобода. На репетиции можем да си изразим мнението и всички можем да бъдем съпричастни и толерантни един към друг.


Ръководителят Христо

Иван Недев 10 клас: Защо се записах тук? Първо мен ме накараха „насила” да се запиша тук. Нашата директорка дойде в час, извади ме и каза - Иван Недев ти си изразителен, имаш чувство за хумор, имаш визия … ще трябва да участваш в нашето театрално студио. Запознаха ме с господин Христов… И много ми хареса. Като влязох още в стаята, в която репетирахме, мисля че усетих една топлота, усетих близки хора…макар да се познавахме от 20-30 минути. Когато се записах, за няма и месец-два, се промених. Аз бях проблемен ученик. В смисъл че доста често се карах с учители, доста често не ме разбираха. Но по този начин в момента започнаха да ме разбират, започнах да се изразявам както трябва, започнаха много да ме харесват, защото това театрално много ме промени. Станах по-добър за мен.

Ана-Мария Терзиева 8 клас: Участвам в „Питър Пан” от началото на учебната година”. Записах се, защото винаги ми е било интересно да разбира какво е да излезеш на сцена и се надявам да ми потръгне в това.

Емил Добрев 9 клас: Аз се записах, защото исках да пробвам. Нещата, които това нещо ми дава ми помагат да развивам моята самоличност, интелект и т.н. малко по-бързо, отколкото ако се развивах без да го практикувам.

Виктория Цветкова 10 клас: Участвам в театралното, защото ни изгражда като хора. В него научаваме много неща. Научаваме се да бъдем себе си, а не както в училище да ни потискат, да сме еднообразни, а да изразяваме себе си - личния си характер, нашите искания, нашите мечти. Тук научавам много неща. Аз преди бях много стеснителна, много необщителна, но когато влязох се отворих, започнах повече да общувам, повече да се изразявам и не мълча толкова, колкото преди. И най-вече помага ми да изразявам себе си.


Всички актьори на голямата сцена

Преслав Момчев 9 клас: Участвам в театралната трупа, защото много ми харесва и най-вече заради отношението на господина. Също така той ми показва правилния път и благодарение на театралното аз мога да си владея емоциите най-вече. И ми показва, че това ми се отдава… аз не знаех, че имам тази дарба.

Арсен Огнянов 9 клас: Записах се в театралното студио, защото когато бях 5- ти клас „Питър Пан” дойдоха да играят в моя роден град Алфатар с една много яка пиеса. И видях колко хората им се радват, колко са добри и си викам: Искам и на мене така да ми се радват! И така… Качествата, които развива в мене участието е, че станах емоционално по-уравновесен и изявите на сцената ме направиха по уверен.

Мирела Йорданова 10-ти клас: Записах се в театралното малко на шега, честно казано. В началото смятах, че изобщо няма да мога да се справя. Но след като започнахме работа по втората ни пиеса ”Глупаци” от Нийл Саймън, някак си нещата се наместиха от само себе си. В същото време и държането на г-н Христов също много въздейства на човек. Има много добър подход.Той не е учител, той е наш приятел, когото ние си го възприемаме като човек на нашите години. Някак си това, което правим е част от нас самите и „това сме ние”.


Играта понякога е забавна

Теодора Драганова, бивша възпитаничка на трупата, сега студентка: От малка винаги съм си мечтала за такъв тип изява. Ходила съм с интерес на театър и съм следила внимателно всички действия на актьорите, маниерите, жестовете... Както е казал Максим Аверин: "В театъра се попада веднъж и завинаги. Както и под влака." Истински щастлива съм от факта, че попаднах именно в трупата на г-н Христо Христов. Изключително вдъхновяващ и положителен човек. Уникален актьор, режисьор, човек и приятел. От участието си в "Питър Пан" натрупах безценен опит. Научих се да съм дисциплинирана, отговорна, по-толерантна, да проявявам търпение, да изслушвам. Разбрах, че театралното не е само за развлечение и ако искаме нещата да се получават добре трябва да се трудим и да работим над това. Независимо от ролята трябва да накараш зрителя да се замисли, трябва да докоснеш душата му.

Христо Христов – ръководител на трупата, режисьор и актьор: Желанието ми да се занимавам с подрастващи деца и ученици започна когато бях в театъра. Тогава усетих, че има някаква специална взаимовръзка между публиката и между мен. И имах някакво желание да започна да се занимавам, някакво любопитство, любознателност без да знам дали ще успея и накъде ще ме отведе това. По-важното е, че бях решил да се упътя към училището, за да попитам дали не са съгласни да направим театрално студио. Впоследствие обаче аз разбрах, че друг актьор, който не е роден тук, но работеше по това време в театъра, е започнал работа с тях. И си казах, че явно така е трябвало да стане, няма да е този варианта, може би тази идея няма да се осъществи…Докато един ден, една моя позната, която също преподава тук, ми каза: Знаеш ли че той си е тръгнал за града, в който живее и децата имат нужда от театър. Искаш ли да попитам и да видим дали няма да стане възможно да започнеш? … И аз казах: Да!


Играта понякога е сериозна

И така, срещнахме се с педагога на училището, обсъдихме набързо концепцията, каква е идеята и че трябва малко време за да стъпя на крака, за да видим каква е обстановката. Замисълът, според мене, от педагогическа гледна точка беше саморазвитие, намиране на адекватна среда в училището. Тоест, не че са неадекватни в час, но това да е вид разтоварване, вид саморазвиване - може би така да го кажем. И емоционална култивираност по някакъв начин. Така че това беше основното, което трябваше да направим. Така се започна общо взето.

Групата обаче се беше разбила, беше много малка. Може би бяха двама или трима. По едно време започнах да правя табла, за да ги каня, за да им кажа че не е страшно – „Не е звяр жесток театъра, не хапе, не обижда!”… И слава Богу нещата се случиха и прогресивно започнаха да се развиват. И така вече 5 години. Всъщност можем да кажем, че това сега е „generation next” на театрално студио „Питър Пан”. Но аз обичам да казвам, че най-доброто тепърва предстои.

Дочка Милушева – директор на (ПГСУАУ) „Атанас Буров“: Решението за създаването на такава трупа дойде спонтанно, когато в училищата навлезе Проект „УСПЕХ”. Много от учениците в предните години бяха ни подсказали, че искат да се изявяват в такова театрално студио и всъщност това разкриване стана по проект „УСПЕХ”. Истината е, че когато направихме кастинг за такова театрално студио, учениците които искаха да участват, бяха изключително много. Ние направихме един кастинг, едва ли не…като че ли децата кандидатстват за ВИТИЗ, а не за ученическа трупа. Защото кастингът беше направен много професионално от първия ръководител на трупата. И в един момент децата се включиха. Те, разбира се, бяха много повече отколкото после останаха.

Имаше и моменти на подбор. След което ръководителя напусна нашия град и в един момент театралното студио се оказа без ръководител. Чудесното беше, че в този момент се появи Христо Христов. Христо, бих казала че е нашето голямо откритие, защото Христо има обаянието на млад човек, който изключително добре работи с учениците. В първата трупа, учениците които се включиха, бяха едни от най-проблемните ученици в училището. Театралното студио така ги промени, така ги ангажира със своите дейности, че от най-непослушните станаха, едва ли не, лицето на училището. Те започнаха да се чувстват по-отговорни, започнаха да осъзнават, че излизайки на театрална сцена те стават лицето на училището. И промениха своето отношение не само към училището, но мога да кажа и към живота. Едни ученици, които аз лично съм привиквала в моя кабинет заради лоша дисциплина, заради безотговорно отношение към учебния процес, станаха съвсем различни и аз много се гордея с това.

Искам да кажа, че театралната трупа им съдейства като една методика, един педагогически подход който има невероятен заряд. Но голямата роля тук е на Христо Христов. Защото той всъщност ги „преформатира”, той смени вътрешните им нагласи, той смени отношението им към живота, отношението им към учебния процес. И разбира се, тези деца имат талант, който талант намери почвата, където да може да се развие. Тези деца, първата постановка която направиха „Час на класа”, смея да кажа че аз лично съм я гледала 3 или 4 пъти. И винаги, когато съм я гледала, толкова дълбоко ме е докосвала, че винаги съм се разплаквала. Същите чувства тя предизвика и на една национална конференция в гр. Силистра по гражданско образование, където беше представена пред много педагози от цяла България. И излизайки от театралното представление всички учители бяха изключително възхитени от играта на децата, от актуалната тема която представиха и въздействието което тази постановка имаше върху публиката и учениците в залата. Аз лично, когато съм ходила с ученици на театрални постановки на големите театрални трупи, винаги съм се възмущавала че от време на време учениците започват да шумят и някакви реплики започват да се чуват.

И когато направихме първата постановка имах такива притеснения. Голямо беше учудването ми по време на постановката - в цялата зала имаше около 400 деца и родители и граждани, но никой през цялото време не реагира негативно или да се чуват шумове и реплики. Така се случи после и със следващите постановки. Интересното е, че Христо като режисьор напипва проблематиката и онези теми, които интересуват учениците. Той умее да вкара такива елементи в сценографията, в режисурата, които да направят представянето на пиесата много емоционално, забавно, актуално, съвременно. Той направи така, че едно пиеса която е звучала със своята проблематика преди „100 години”, да звучи актуално и в днешни дни.

Затова безкрайно съм благодарна на Христо, за това което преви с децата от нашето училище. Аз мисля, и дори на него съм му казвала, че той е нашият посланик, нашият доброволец който повдига интереса и имиджа на нашето училище. Той също е наш ученик, завършил е нашето училище. А това пък показва, че той много е израснал след самото завършване на училището и показва как един човек може да се развие, ако му се даде възможност да разкрие вътрешния си творчески потенциал. Много ги подкрепяме и ще продължаваме да подкрепяме и трупата и Христо, защото е нашата „перла в короната”.

Димитър Пецов

Няма коментари:

Публикуване на коментар