Разбиранията на един млад човек за съвременно образование

Един алтернативен образователен модел – интервю

Взе интервюто специално за списание Humanus Димитър Пецов

В началото на декември месец 2014 г. от името на Център „Humanus” проведох дискусия с учениците от 11 б клас от силистренската Природо-математическа гимназия. Преди да започне дискусията бях дал задание на учениците, което се казваше „мисловна пирамида”: накарах ги да аранжират по приоритети нещата, за които мислят ежедневно. Тогава ми направи впечатление един ученик, казваше се Ангел Василев, който показа различно мислене – ориентирано към проекти и към развитие, към решаване на проблеми. С други думи млад човек активно, а не с пасивно мислене. Оказа се, че този тип мислене не се дължи на случайността, а е резултат на алтернативния образователен метод, който Ангел практикува извън училище - като студент дистанционно обучение в университета за софтуерни специалисти „СофтУни”. Ангел се съгласи да даде интервю за списание Humanus и да отговори на моите въпроси за начина си на обучение, а също и за това какво мисли за образованието у нас като цяло.

Какво те накара да вземеш решение да се запишеш да учиш дистанционно във Софт Уни?

Главно мечтите ми за създаване на игри. По-точно избрах Софт Уни заради фокуса им върху езика C# (си шарп), който е лесен за учене, използване и изключително мощен за създаване на програми.

Какви са предимствата на дистанционния начин на обучение?

Главно това, че мога да уча удобно у дома си и пак няма да изпусна нищо важно. По този начин също се избягват 6-часовите пътувания до София и можеш да спестиш доста от това.

Какво е характерно за начина на обучение там?

Домашни. Много, много домашни. Предполагам, че това звучи ужасно, но добър програмист без да е написал минимум 70 000 – 100 000 (и повече) реда код до края на обучението си няма да видите. Големият брой на домашни дава шанс да се упражняваш по всякакви проблеми и да си развиваш мисленето - тъй като в програмирането един проблем почти винаги има повече от едно решение. Винаги трябва да се пробва повече от един начин за решаване на домашно - защото шанса да има по-ефективен от първоначалния е голям.

И след всичките тези домашни имаш изпит, който те тества. Ако не успееш или се отказваш или почваш наново. По този начин лесно се намират най-мотивираните и (бъдещите) най-добри програмисти.

Какво мислиш, че трябва да се подобри в начина на обучение в средното училище?

Според мен трябва да се обновят (спешно) учебниците по информационни технологии, да се въведат нови програмни езици (трудно ще е за сегашните учители по информатика, но непоследователните часове, фокусиращи се на езика C++, който е най-труден за начало и най-труден за усъвършенстване просто отиват на вятъра. Трябва или да се добавят по-лесни за учене и запомняне или да се учестят часовете по информатика) за учене и да има повече атрактивни странични програми по всички предмети, в които всеки може да участва и да не се натоварва.

Трябва ли времето, което прекарват учениците в средното училище, да се намали за да им се даде възможност за алтернативно обучение?

В момента образователната система се смята за не толкова ефективна, но няма как без нея. Намаляването на времето, прекарано в средното училище би било голям риск, който никой не иска да поеме. По-добре да сме с не толкова ефективна, но работеща образователна система, отколкото с несигурна и зависеща от това какво учениците правят през свободното си време.

Също така в момента следучилищното свободно време на учениците е достатъчно за всичко, но това зависи от самия ученик и от това как сам си разпределя времето. Това е достатъчно за един ученик да се възползва от всякакви странични източници на информация, засягаща това, което той иска да прави занапред.

Как си представяш идеалния образователен модел?

Идеалният образователен модел би бил този, който прави решения базирани на учениците - без да се нарушават задължителните фактори на образованието. Така освен учениците ще са щастливи и учителите - защото ще пишат само високи оценки (хехе!).

Кое според теб е най-важното в живота на човека?

Да прави това, което обича - и което му доставя удоволствие. Не ставайте хирург или зъболекар или адвокат или каквото и да е само защото заплатата е висока, а само ако сте сигурни, че го искате и че ви е приятно да го правите.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.