Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене

Училището

Автор: Свилена Георгиева, ученичка 9 клас от Езикова гимназия “Пейо Яворов” гр. Силистра.

ВИЗИТКА: Свилена Георгиева е ученичка в ЕГ” Пейо Яворов” гр. Силистра - eдин от изгряващите млади таланти на България. Тя е изпълнител и автор на песни с множество изяви в различни конкурси. В момента видеоклип с нейната авторска песен „Откровение” оглавява класацията по БНТ 2 „10 плюс 2”.

(Текстът ще излезе в новата книжка на HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, чиято нова книжка предстои да излезе от печат през м. февруари.)

Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене. (В допълнение: с тези "над мене" нямам предвид учителите, а хората, от които зависи схемата на образователната система. Схемата, на която се подчиняват дори самите учители...)

Училището не ме учи как да виждам нещата с всевъзможни решения, а ме затваря в кутия и ми набожда очите за истината.

Училището ми пълни главата с истории за хора, изобретили невероятни неща. Хора, които в някои случаи са жертвали "образованието си" за да сътворят нещо невиждано. Нещо, което ще остане завинаги в историята, докато аз само трябва да зубря биографиите на всички тези учени - вместо да използвам това време за да сътворя и аз нещо свое, неповторимо... както и всички вие! (Разбира се, трябва да знаем неща от обща култура, но в нашите учебници само една десета от материала ни е нужен.)

… Забравеното детство

Няма по-ценен период от живота на човек от детството. Кратък като вълшебна книга, която бързо искаме да прочетем, а след това искаме и да препрочетем; но чувството не е същото, както е било първият път. Прочетем ли веднъж книгата, пред нас се отваря реалността. Трябва да си отворим очите за реалният свят и да си ги затворим за илюзорния.

А ние как изживяхме нашето детство? Играхме до шестгодишна възраст защото бързахме да пораснем и да прочетем докрай детската книжка, а другите години прекарахме в учене и забравихме усмивките си някъде. Забравихме, че сме деца преди всичко.

Все си казваме: "Ще бъда щастлив, ако завърша основното си образование! Ще бъда щастлив, ако завърша средното си образование! Ще бъда щастлив, ако завърша висшето си образование! Ще бъда щастлив, ако си намеря работа! Ще бъда щастлив, ако печеля добри пари! Ще бъда щастлив, когато се пенсионирам!".

И в крайна сметка кога ще бъдем наистина щастливи - когато умрем ли!?

Защо винаги отлагаме своето щастие, а не сме щастливи сега, в настоящият момент!?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.