Залагащите на грубата сила винаги ще бъдат победени от тия, които заложат на правото!

Публикацията със заглавие

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека да бъдем човеци!

веднага предизвика първия коментар, който при това заслужава особено внимание; публикувам и него, и моя отговор по-долу:

@gal-zc8gu: Коментарът по повод Вашия текст, г-н Грънчаров, ще е леко излишен, защото каквото е казано, казано е и е напълно правдиво.

Дано го чуят тия, дето би трябвало и би било добре да го чуят.
Ама едва ли.

А и посещенията на твърдоглави, освирепели, заблудени болни умове във Философския клуб, доказват, че "лекуването" с добро слабо помага.

И изниква следното противоречие: бесове с добро ли се лекуват, или с "гьостерицата"!? Дали е валиден тоя лековит принцип за всички случаи в "медицинската" практика"?

А и търпението е в дефицит. Търпимост - да, но търпение липсва.

Продължавайте, г-н Грънчаров с всекидневните уроци по човечност.

Остава ни да Ви пожелаем успех в трудната мисия, защото и нас "мъничко по-просветените" взе да ни писва и да ни липсва търпението да изтърпяване тасков-ци и тиктокъровци.

Бъдете жив и здрав!

Паралел 42, интересните новини: Гьостерицата хептен не помага, г-жо Гал. В гьостериците тези въпросните изчадия са много по-силни от нас и ако хванем гьостериците нашите, не техните глави ще бъдат пръснати.

Прочее, това вече веднъж сле случи у нас след 9 септември 1944 г. - до крак бяха избити тия, които не бяха тъпанари, простаци, селяндури. Защо не можем да научим нищо от уроците на историята, г-жо Гал - и драги родни демократи-либерали?

Сега да повторим същото резултатът ще е съвсем същият - ще закопаем България за поне още 50 години.

Затова трябва да тръгнем по пътя на Христос, който победи целия свят, но за хиляди години упорит мирен труд. (Макар че в тия хиляди години "християните" нали безброй пъти грябваха не гьостерици, а мечове и копия!)

Доброто побеждава злото изначално, щото има огромно онтологично предимство: зад него стои самият Бог. Нищо на този свят, всички бесове накуп да се съберат, пак не могат да помръднат всемогъщия Бог, щото той е самата мощ.

Затова вярата и словото са най-доброто оръжие на този свят, а не гьостериците, не мечовете, не копията, не боздуганите, не пушките, не пистолетите, не оръдията, не танковете, не ракетите, не атомните бомби, не дроновете...

В крайна сметка истината и доброто винаги тържествуват, но за тях плащаме висока цена. На това ни учи опита на живота и историята.

Тия, които залагат на грубата сила, винаги ще бъдат победени (в крайна сметка!) от тия, които заложат на правото. Щото силата е в правото, не в гьостериците...

Къде са Чингис хан, цар Иван Грозний, Ленин, Сталин, Хитлер, Каддафи, Саддам Хюеин, Осама бин Ладен и други подобни някога триумфатори?!

Няма ги.

Путин ще отиде при тях и то скоро... и ще завлече със себе си в Ада всичките там орбановчета, боковци, радевчета, мадуровци, януковчовци, асадовци, кимченуновци...

Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   Също така благо пишеше двойките толкова естествено, колкото въздуха и водата за всяко живо същество - без обида или унижение, отнасяше се уважително към всички. Имахме шепа момичета и само на тях пишеше служебни шестици, за да му се махнат от главата - казваше, че това е честно, защото те никога няма да станат техници и не рискува да му тежат на съвестта, затова нямало никакъв смисъл да им разваля успеха. :) Всички останали минавахме по пълна програма.  Един от въпросите-бонуси, които задаваше беше "Токът удря или хваща?". И този майтапчийски въпрос има доста смислен отговор. Изпитваше по 5-6 човека наведнъж, разделяше дъската по вертикала, първо пишеш, после говориш. Ассата задава само един въпрос "Защо?". Много пъти. Дебне те и като кажеш нещо, той вмъква "Защо?". За 5 минути те е разкарал по целия материал. Който не може да отговори сяда и следващия поема щафетата. Дори тези, които не го обичаха и му се ядосваха, защото Ассата си беше голямо главоболие в час, не го мразеха. Въобще не вярвам някой да му е посегнал - това е абсурд.  В ТЕТ-а Ассата имаше аурата на свещена индийска крава, носеше се бодро по коридорите с една леко механичната походка (имаше проблеми с кръста, доколкото помня), винаги сресан и усмихнат, дори не знам дали Алф от едноименния сериал не копира маниера на ходене и перчема на Ассата! :)   Марински ми беше класен. Той беше мъжкар, имаше силен характер и за разлика от Ассата беше отличен педагог - и като математик и като човек. Ако Ассата ми показа колко е важно да имаш изключително широк интелектуален хоризонт, то при Марински научих какво означава да работиш един проблем в дълбочина, упорито и сериозно. Обратно на Ассата, Марински имаше остър език и въобще не си поплюваше. Беше роден полемист, имаше бърз ум, много съобразителен и наблюдателен - ако му попаднеш на мерник те изпепелява с много точна ирония, която понякога преминаваше в убийствен сарказъм - задължително оставяш няколко перушини.  Но беше много справедлив и добронамерен човек, имаше чувство за хумор и при него имаше ред, нещата вървяха стегнато и бързо, без особено напрежение.

 Написах следния отговор там:
 Благодаря за интересния коментар, който много правдиво представя образа на г-н Асса! Ще бъде чудесно ако някога, когато имате време и настроение, напишете още нещичко. Пишете много хубаво, браво! На мен ми се иска ако и други хора се включат, заедно да напишем една книга за забележителния учител, който наистина беше уникален, много особен, човечен и при това имаше крайно различен от догмите на педагогиката стил на общуване с учениците и изобщо с хората.  Г-н Асса заслужава да напишем една такава книга, преди време написахме книга за г-н Венелин Паунов, директора, Бог да го прости! Прочее, сега като Ви чета текста, в който разказвате и за г-н Марински, ми хрумва, че може да опитаме да напишем една сборна книга, в която да представим разкази и за г-н Марински, Бог да го прости, и за г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, и за други учители от ТЕТ-Ленин. Щото спомените избледняват, а книгата остава.  Ако искате, може да се обадите на свои приятели, съученици, ако поддържате връзка, аз ще опитам да разпространя тази идея за обща книга за учители, пък и, защо не, за забележителни възпитаници на това наистина знаменито (като учителите и учениците си!) училище. Не знам как Ви звучи това хрумване, но ще ми е интересно да разбера как го възприемате.  Г-жа Иванка Асса, съпругата на г-н Асса, също може много да помогне, не само със снимки, но и със свои спомени. Тя също дълги години е учителствала в същото училище, инженер е.  Не е зле да кажем това и на сегашното ръководство на училището за тази идея и инициатива, да видим как ще реагират. Те също биха могли да помогнат.  Да видим де. От идеята до нейната реализация пътят понякога е много дълъг, особено когато повече хора трябва заедно да направят нещо, а пък особено и най-вече когато тия хора са българи (ние не можем да си сътрудничим, да си партнираме - щото сме възможно най-лошите индивидуалисти!).

Жалба от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров до Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Елка Божова, Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До проф. Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, вечен началник на РУО-Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, вечен експерт по философия, религия и гражданско образование в РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...

тел. +359878269..., имейл: angeligdb от abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

На 28 октомври 2023 г. навърших възрастта за пенсиониране и мигновено, по нареждане на г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, бях освободен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски (където бях назначен като учител по философия и гражданско образование през февруари същата година - след многогодишни репресии, след кошмарна безработица, в която, за да не умра от глад, ми се наложи да работя като охранител, като нощен пазач!). За отбелязване е, че по времето, в което на мен, тъй да се рече, "ми биха шута" от ПГ "Петър Парчевич", в същото училище работеха неколцина учители, намиращи се на пенсионна възраст, което, както и да го погледнем, е доказателство за тъй грозно дискриминиране на моята скромна учителска и човешка персона, а също е и проява на крайно безчовечна несправедливост. 

Това мое принудително извеждане в пенсия два месеца след началото на новата учебна година (т.е. в ущърб на интереса на учениците!) беше извършено по настояване на ръководството на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището след инцидент в учителската стая, когато аз си позволих да възразя срещу всекидневното провеждане на грозна политическа пропаганда (против ЕС и против Украйна - и в полза на Русия!) в учителската стая в междучасията, в което участваше активно и шефът на въпросния синдикат, учител по английски език в същото училище. След този конфликт (аз просто заявих, че не искам да слушам глупости във времето на междучасието, в което ние, учителите, следва да си почиваме!) ръководители на същия синдикат, по техните собствени думи, посетили г-жа Киркова, началник на РУО-Пловдив и настояли аз да бъда уволнен; тя им обещала, пак по техните публично изразени думи (в учителската стая!), че г-жа Киркова им била обещала учителят по философия, именно моя милост, да бъде изгонен от училището в мига, в който навърши пенсионна възраст, което и стана. 

Пиша това, за да се разбере, че освен по възрастов признак, аз бях подложен на недопустима дискриминация и по политически признак. (За свидетели на тия обстоятелства могат да бъдат призовани директорът на училището по това време г-н Петър Карпаров, както и учители, присъствали на въпросните изявления на синдикалните дейци в учителската стая; нищо не пречи да бъдат призовани за свидетели и въпросните, с извинение, "синдикални дейци"; за отбелязване е, че аз съм дългогодишен член-основател тъкмо на същия този синдикат!!!)

На трето място съм обект на дискриминация и по професионален признак, осъществявана години наред и до ден днешен от г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив и от експертката по философия и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова, както и от Стоянка Анастасова, бивша директорка на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволняван два пъти по одиозния член от КТ "липса на качества да бъде учител", за което аз съм уведомявал с надлежните жалби КЗД няколко пъти в предишни години. Дискриминиран съм и по този признак, понеже след тия мои уволнения аз години наред редовно кандидатствах за учител по философия и гражданско образование в много гимназии в гр. Пловдив и в областта, но по нареждане на въпросните длъжностни лица от РУО-Пловдив директорите на тези училища даже не ме допускаха до събеседване, не ме допускаха до интервю, фактите за тази дискриминация са безчет (мога да изброя поне дузина такива училища и директори, подведомствени на г-жа Киркова, които най-угоднически изпълняваха инструкциите лицето Грънчаров да не бъде допускано да участва в конкурсите за вакантни места за учител по философия, с което те фактически ме лишиха от преподавателски права!). 

Причината за това мое противоправно остракиране от образователната система на Пловдив и областта, т.е. за тази яростна дискриминация, е, че аз съм изявен публично привърженик на концепцията за непосредствено и реално демократизиране, либерализиране, декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование и обучение на младите хора, т.е. аз от много години се боря не на думи, а на дело за дълбока реформа на порочната, по моето дълбоко убеждение, бюрократизирана и безчовечна образователна система в свидното ни Отечество. 

За тия мои епични борби със самодоволната и арогантна властваща (самовластваща!) образователна бюрокрация в лицето на въпросните длъжностни лица аз съм уведомявал съответните институции, включително съда, прокуратурата, КЗД, омбудсмана на Пловдив и на България, медиите, а в крайна сметка се видях принуден да подам жалба и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (за момента нямам информация за делото там). 

Всички факти и доказателства за тази недопустима дискриминация едновременно по професионален и по политически признак (признак убеждения!) съм дал в моите книги за реформата в образованието, колекция от които се намира (в хартиен вариант) и в КЗД по предишни мои жалби, моля да ги намерите и да ги приложите и към тази моя жалба.

А в момента дискриминирането ми тече ето как:

● В Пловдив и в областта много често в училищата местата за учители по философия и гражданско образование се заемат от неспециалисти (под формата на лекторски часове!), които си допълват часовете по основната им специалност; същевременно тия места, по нареждане на г-жа Киркова и г-жа Анастасова, противоправно не се обявяват в сайта на РУО-Пловдив като вакантни с цел най-вече аз (и други безработни, но правоспособни учители!) да не можем да кандидатстваме за тях;

● В Пловдив и в областта много учителски места се заемат от пенсионери, само моя скромна милост поради специалното дискриминационно отношение на двете властващи персони е лишена от възможността да упражнява професията си и то в най-плодоносната и най-благодатна за философите възраст, именно "есента на живота" на човеците (все още не съм в дълбока старост, а съм на 66 години още!);

● Примерно всички знаем, че учителят по физика Теодосий Теодосиев (работи в училище във все същата Пловдивска област, продължава да работи на щатно място в училището, въпреки че е на значително по-голяма от моята възраст; и не само той работи като пенсионер; интересно е защо едни може да работят като пенсионери, а други не могат да работят, нима каприза на две властващи администраторки може да стои над правото, закона, справедливостта и над самата човечност?! 

● Моите способности и възможности в учителстването поради субективните капризи и произвола на въпросните властващи администраторки си стоят неизползвани, което нанася огромни щети на младите хора (да, аз имам големи постижения в професията си, напълно оправдано е моето самочувствие, например аз съм автор на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети по философия и по гражданско образование, да не говорим за това, че съм главен редактор на философското списание ИДЕИ, на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, именно списанието HUMANUS, че съм автор на много авторски книги по философия!);

ДЕКЛАРИРАМ, че към момента на подаване на настоящата жалба нямам заведено съдебно дело със същия предмет към същите страни.

24 март 2026 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

От КЗД:

Жалбата или сигналът могат да бъдат подадени:

 
1. на място в сградата на Комисията;
2. по пощата на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35;
3. по електронна поща: kzd@kzd.bg, по реда на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги;
4. чрез ССЕВ;
5. чрез сайта на КЗД