Искам да поставя една вълнуваща ме тема, която е свързана с най-важното сякаш човешко право, именно правото на труд (правото на живот може би е по-важно, ала ако не работиш, как ли пък ще живееш?!). Ще почна отдалеко за да схванем проблема в неговата цялост.
Ето някои факти: Путин е на 73 години и още "работи" и то като президент, пардон, като диктатор; Тръмп пък е на 79 годинки и пак работи, пак като президент и дори се напъва да става било диктатор, било... "крал"; английската кралица Елизабет Втора, Бог да я прости, работи като кралица до 96-тата си година, до последния си дъх (кралския занаят изобщо не е лесен, противно на мнението ви!); нашият Боко Борисов веке е пенсионер, он ми е набор, на 66 години сме, скоро, дай Боже да е здраве, ще бъдем на 67, он също "работи" като политик и нема никакво намерение да се оттегля; Румен Радев е на 62 годинки, но отдавна е военен пенсионер, 9 славни годинки се преструвА, че "работи" като президент, сега се напъва да ни става диктатор, наш родной болхарский таваришч Путин да ни става се напъва, а защо не и... цар, колко му е?! И тъй нататък.
Питам аз в тази връзка: до каква възраст е допустимо да работи човекът?
Щото с напредването на възрастта много хора почват да се вдетиняват, почват да правят простотии като 5-6 годишните дечица, деменцията ги фаща и почва да ги тресе, ето, примерно, Тръмп и Путин са жив пример за това тежко и опасно (за народите и човечеството като цяло!) състояние на некои тъй работливи индивиди. (Наскоро микрофоните хванаха сърдечен разговор между таваришчите Путин и Си, в който двамата си мечтаят благодарение на технологичната револуция да доживеят до... 150 годинки, канечна, бидейки на власт, щото те не могаг вече да си представят живота без властчицата!)
Да оставим за малко настрана диктаторите, президентите и кралете. Да се вгледаме в по-близък план:
Ето, ние с Боко сме набори, он обаче "работи" (с извинение) като политик (макар че доказано има твърде бегла и извратена представа за това що е политика и каква и същинската, истинската роля и длъжност на политиците!), а аз, бидейки учител, не работя по професията си: властващите в образованието мутро-комунисто-гербовашки калинки ми биха шута от образователната система в деня, в който навърших възраст за пенсиониране (нищо че беше ноември месец, въпреки че бях започнал и навлязъл в учебната година, а смяната на учителя ей-така, за нищо, е тъпа работа!); добре де, не е ли несправедливо моят набор Боко да работи, а аз да не работя, на мен мутрите да не ми разрешават да работя?! (При това аз съм доказал, че си владея професията и работата, нещо повече, тя е мое призвание; взетете предвид и това, че в същото време, в което на мен властващите в образованието мутреси не ми позволяват да учителствам, в много училища в Пловдив и в страната часовете по философия и гражданско образование се водят от неспециалисти, което е двойна несправедливост, щото е несправедливост и спрямо младите хора, учениците: що ще разберат те от тайнствата на философията и... политиката като съвсем неподготвени наперени даскалици по история или по география им водят философията и гражданското образование?!)
В страната близо 5000 учители и директори на училища са в пенсионна възраст; в Пловдив и Пловдивско 240 учители са в пенсионна възраст; значи, излиза, може и в пенсионна възраст да се учителства, но това е забранено изглежда само на моята скромна философска персона, защо ли? (Да не говорим за това, че учителската звезда Тео Теодосиев е вече на 76 годинки, да е жив и здрав, и още си е действащ учител, нищо че има некои симптоми на умствено заболяване, ако трябва да се изразя по-меко: гушна се преди време с таваришч Костя Копейкин и също така е фен на комунизма!) Добре де, в Мутроландия всичко може, знам добре това, но защо за някои (пък дори и за всички, стига да не се казват Ангел Грънчаров!) може да са учители в пенсионна възраст, само за мен, понеже съм по-различен вероятно, да не може? Не знам дали разбирате, но това е доста обидно за мен, унизително е даже! (Да не говорим за това, че моята учителска "особеност" се състои в това, че аз съм принципен противник на господстващата у нас бюрократично-социалистическа образУвателна система, т.е. съм фен на демократичното образование: а дали пък причината да тази тъй ГРОЗНА ДИСКРИМИНАЦИЯ не е чисто ПОЛИТИЧЕСКА, не само възрастова? При това имам и още едно доказателство за тезата си: от 2014 г. до момента, т.е. вече 12 години, в голяма част от които бях и непенсионер, мен мутрите ме тероризираха, репресираха и гонеха, уволняваха ме от образованието, съдът ме връщаше на работа, властващите мутреси пак ме уволняваха, отнеха ми де факто преподавателските права: нали знаете, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ сичко може - щом не си "от наште"!?)
Не, не ме разбирайте криво: аз сега не поставям въпроса щото искам да се върна да учителствам в училище, не би е болката само от правно и морално естество, а поставям проблема в принципен план:
До кога, до каква възраст човек трябва да има право да работи по специалността си?
Ще кажете: докато има сили, в това число и умствени, особено много това важи за учителите, нали така? (За политиците обаче не се иска акъл ли?! А морал при тях иска ли се - или нема нужда?!) Всичко е индивидуално, тъй ли? За едни може, за други не може? И само може за тия, които са "от наште", правилно ли ви разбрах мисълта?
Помислете и ми отговорете ако искате. Но има и нещо друго, което е особено важно тъкмо при учителстването, при учителския занаят, който, по повеля на съдбата, практикувах близо 40 години (когато мутрите ме изритаха като мръсно коте от образователната система аз пак учителствах всеки ден: моя "класна стая" стана блогът ми и ютуб-каналите ми!); ето за какво става дума:
Аз съм философ. Намирам се във възрастовия "сезон", който може да се нарече "златна есен", т.е. това е сезонът, в който учителят, мислещият човек, така да се рече, "бере плодовете" на цялата си предишна подготовка, т.е. учителите са най-добри, най-изкусни, ако щете (или най-ефективни!), тъкмо в този период; те са се подготвяли десетилетия в тази тъй деликатна ДУХОВНА по естеството си сфера, ето, дошъл е моментът тъкмо да "берат плодовете", иначе казано, за младите хора е най-ценно да общуват и да се възпитават тъкмо от такива най-опитни учители (да, знам, всичко е индивидуално, но никъде не е доказано, че да си млад учител ти дава кой знае какви предимства, пък и при младите е същото, има кадърни, има некадърни, същото е и при старите!). Добре де, не ощетяваме ли учениците, младите хора (бъдещето на свидното ни Отечество, както патетично понякога се изразяваме!) като ги лишаваме от възможността да се учат, да се възпитават като общуват, като разговарят с най-опитни учители, постигнали съвършенство в занаята или в изкуството на учителстването (имам книга със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ!)?!
Лишаваме ги, но голяма работа, та у нас всичко е "пунта мара", "ти мижи, я ке те лажем", айде сега тоя Грънчаров пък ке ми се праи на умен и дори, моля ви се, морален?! Иска да се навре, гаднярът, на добра учителска заплата, нали това си помислихте, признайте си го де?! (Явно е лаком за пари, нема начин да е иначе?!) И затова ни пише тук тия врели-некипели приказки. Ще ми се прави той на съвестен, на загрижен за бъдещете на младите, айсиктир, не те знаем що за мръсник си?! - знам, че и така си мислят немалко тарикати сред вас, имам квалификация и по психология...
Ще дам потресаващ пример, не се притеснявайте, не е с мен. Ще кажа нещо тук за инж. Жак Асса от Пловдив, великият учител, възпитател и прекрасен човек (тия три неща са неотделими!).
Имах големия късмет да познавам този наистина велик човек, имах и честта да бъда негов приятел. Работихме 10 години в една и съща гимназия, училището, в което беше преминала цялата негова учителска кариера от близо... 50 години: той е от основателите на пловдивския ТЕТ "Ленин", някъде в началото на 60-те години е постапъл като млад учител там, при създаването на училището, и работи в него до 2010 г., смятайте колко много години е работил в това училище! Той беше доайен на училището, нещо повече, той е негова легенда, да, той е легендарен учител! Легендарен като личност, като познания, като човечност, като подходи, като духовност, като енциклопедичност на ума и духа, той беше широко скроена личност. За жалост почина наскоро и то съвсем внезапно, Бог да го прости!
Но той си тръгна много огорчен от училището, което фактически беше създал. В 2010 г. дойде нова директорка, назначена от ГЕРБ, първата й работа беше да бие шута на всички заслужили учители - начело с инж. Жак Асса. И го направи по недопустимо грозен начин, да, той беше вече в пенсионна възраст, но начинът е епично грозен; вкратце ще разкажа и тук, въпреки че съм го говорил и разказвал доста пъти в клипчета, в дискусиите на нашия Философски клуб.
Г-н Асса имаше един принцип: учениците трябва да научат на задоволително ниво учебния материал; иначе казано, даже тройката трябва да бъде напълно заслужена. И оставяше много ученици на поправителен изпит. (Всички оставяни от него на поправителни изпити след години ще са му благодарни и ще казват: ако научих нещо в това училище, и то за цял живот, това е наученото от инж. Жак Асса; това може да се прочете във форумите за училището, не си го измислям, чел съм го там.)
И така, идва г-н Асса в началото на септември 2010 г. понеже има поправителен изпит. Отива при учениците, теглят си те билетчета и сядат да пишат. Г-н Асса ги оставя да пишат и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа хартия в случай че потрябват. Среща го новата директорка и мило му казва:
- О, г-н Асса, какво правите днес тук?!
- Имам поправителен изпит, госпожо директор, оставих учениците да пишат, минах да взема листове хартия.
(Предавам диалога не по спомен, а по разказ от г-н Асса, щото други присъствали на разговора няма; на него му имам пълно доверие, разбира се, но не гарантирам, че точно тия са думите, за смисъла обаче гарантирам!)
Г-н Асса беше човек с ведро излъчване, усмихнат почти винаги, много възпитан, интелигентен във висша степен, но и най-вече човечен; не си мислете, че е бил някакъв злодей. (Той единствен говореше на учениците на "вие", ако не броим мен, но аз съм крайно смахнат.) Както и да е, любопитният диалог продължава горе-долу по следния начин:
- Но, г-н Асса, нима не знаете: та Вие вече не сте учител в нашето училище?! Вие вече сте в заслужен отпуск, пенсионирах Ви!!!
На г-н Асса това му идва като гръм от ясно небе, той наистина нищо не знае, че вече са му били шута! Той казва:
- Хубаво де, но аз нали трябва да изпитам учениците и да им пиша оценки?!
Директорката, нежно усмихната, му отвръща:
- Не се притеснявайте, скъпи г-н Асса, друг учител ще изпита учениците Ви! А Вие може да си ходите в къщи. И Ви желая хубави пенсионерски дни и години!
Това е. Може да има малък художествен елемент от моя страна в този диалог, но същината, смисълът е напълно точен. (С въпросната директорска особа аз имам дълга история на отношенията и й знам, така да се каже, "дори и кътните заби", а пък г-н Асса ми беше приятел, което за мен е голяма чест!
Г-н Асса справедливо се обиди, че го изхвърлиха по този недопустимо грозен начин и повече не стъпи в това училище. (Имаше 50-годишен юбилей на училището, имаше и банкет в "Тримонциум", той и там не дойде!) Аз го каних да дойде в тамошния Философски клуб, който създадохме с него, отказа, не дойде.
Това е. А знаете ли колко много са ощетени учениците на това училище, които нищо не знаят за г-н Асса?! И на които беше отказана възможността да го видят и чуят: примерно какво пречи вече пенсионирани учители да идват отвреме-навреме в училището, да изнасят уроци, да пресътват и да участват в занятията, примерно няколко пъти в годината?! Има много начини да бъде използвано това безценно богатство: опитът и мъдростта на пенсионираните учители. Разбира се, никой май не мисли за това.
Е, новата директорка тогава изрита всички учители-пенсионери, които не бяха, тъй да се рече, "от наште", но остави на работа приятелките си, също пенсионерки, щото те именно са "от наште". На това му се вика "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО МУТРЕНСКИ!
Тоя Грънчаров е способен да ме подлуди вече, леле, за "справедливост" ще ми говори той, на умен и на честен ще ми се прави той?! Как не те е срам бре, Грънчаров, от 10 дерета вода да караш, само и само да ни докажеш, че трябва да те пуснеме в НАШИТЕ УЧИЛИЩА?! Тая па нема да стане, махай ни се от главите, аман от тебе?!!!
Подобна мисъл минА ли ви през главата, а, признайте си де?! Питам само...
Приятни размисли! Хубав ден! И прощавайте ако съм бръкнал доста навътре в тъй добрите ви сърца!
