Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Българската масова народна посткомунистическа душа съвсем не обича да спазва правилата. Ето ви малък, но многозначителен пример, взет направо от самия живот (разигра се пред очите ми преди пет минути!):

Идва в Костенец бързият влак от София за Бургас. Няма много пътници, но скоро се разиграва следната мила сценка.

Гражданинът Грънчаров, който има проевропейски наклонности, си търси мястото (във влака има запазени места!). На мястото ми обаче седи и хърка нашенец. Аз съм нагъл и го събуждам, казвам му, че се е разположил на мястото ми. Той облещва очи и промърморва:

- Това място да не е твое бе?! Аз съм седнал преди теб и то си е мое!

Казва ми това и затваря очи да си продължи съня. Аз обаче му казвам, че влака е със запазени места и това е моето място. Оня почервенява от гняв че не му позволявам да си поспи, отсича:

- Леле, какъв опак човек?! Ти кьорав ли си та не виждаш, че има много свободни места? Сядай някъде, стига си ми лазил по нервите! - заинати се поспаланкото и пак затвори очи.

Аз му рекох:

- Искам да си седна на моето място за да не ме вдигне някой гадняр като мен след пет-десет минути!

От близките седалки будни граждани с интерес наблюдаваха сценката. За мое щастие мина кондукторът и рече:

- Какво става тука? За местото ли се карате? Има бол свободни места, сядайте където искате!

Като видя тази мощна подкрепа от властта, нашенецът, окупирал (като руснак чужда земя!) моето кресло, се обнадежди:

- И я така му викам ама тоя педант иска да седне на моето место, претендира, че било, моля ви се, негово!

Публиката силно се впечатли от думата "педант", а един младеж даже веднага я написа в Гугъл да разбере що значи.

Аз рекох:

- Искам да си седна на моето място. Обичам да спазвам правилата. Мразя анархията.

Разговорът заплашително започна да се превръща във философски, по физиономиите на зяпачите се появи разочарование, те явно се надяваха да стане бой. (Младежът знаеше що значи думата анархия и се ухили разбиращо!)

Кондукторът по неволя рече:

- Гражданинът иска да си ползва правото. И е платил за това запазено място. Налага се, господине, да станете от мястото му!

Оня свободолюбец онемя и дори стана, моля ви се! Но извади билета си, прочете номера на мястото си и каза гордо:

- Аз пък ще си седна на моето място! Ако някой е седнал на него, ще го дигна както ей-сега тъй грозно постъпиха с мен!

Оказа се, че някаква другарка с много чанти била седнала на неговото място. Тя изрева на умряло и нагло го помоли да седне на друго място. Но моят човек, поучен вече от горчивия си опит, категорично възрази. Другарката или дамата с чантите си намери своето място и събуди пътника, който блажено си хъркаше на нейното място! Във вагона започна истинска буря. Анархията обаче, казват мъдрите, е майка на реда.

След половин час всички вече седяха на своите собствени места. Даже придобиха културен, европейски вид. Помогнах им да се поевропейчат малко.

Това е. Малко се иска българинът да свикне да уважава правилата и да заживее по-спокойно и дори щастливо...

Една лекомислена философия, която работи сериозно

Една лекомислена философия, която работи сериозно:

1. Опашката до вас винаги се движи по-бързо. (Наблюдение на Еторе)

2. Ако всичко друго се провали, най-накрая прочетете инструкциите! (Аксиома на Кан и Орбен)

3. Трябва да започнете търсенето си от най-неподходящото място. (Закон на търсенето)

4. Никога няма достатъчно време да се свърши една работа както трябва, но винаги има време да се преработи. (Законът на Мескимен)

5. Поверете трудната задача на мързелив служител – той ще намери по-лесен начин. (Законът на Хлейд)

6. Тези, които обичат наденичките и уважават закона, не бива да виждат как се правят и двете. (Принципът на наденичката)

7. Работата в екип е много важна. Тя ви позволява да прехвърляте вината върху друг. (Осмото правило на Фингейл)

8. Винаги ще ви липсва или време, или пари. (Следствие на Лерман)

9. Първите 90% от работата отнемат 10% от времето, а последните 10% - останалите 90% от времето. (Правило за крайния срок на проекта)

10. Когато и да си изрежете ноктите, те ще ви потрябват час по-късно. (Закон на Уитън)

11. Когато ви се наложи да почукате на дърво, откривате, че светът е направен от алуминий и пластмаса. (Закон на Флаг)

12. Всяка работа е лесна за човека, който не е нужно да я върши. (Закон на Холт)

13. Който може, прави. Който не може, учи. Допълнение за студентите: Който не може да учи, учи как да учи. (Закон на Дж. Б. Шоу)

14. Всяка заповед, която може да бъде разбрана погрешно, е погрешно разбрана. (Армейска аксиома)

15. Хората се съгласяват да вършат работа с всякаква сложност, когато необходимостта от нея вече е отпаднала. (Закон на Зимерг за доброволния труд)

16. Експерт е всеки, който не е от нашия град. (Правило на Марс)

17. Опитът се увеличава правопропорционално на количеството съсипано оборудване. (Постулат на Хорнър)

18. Никога не ти се удава да правиш само едно нещо. (Закон на Хардин)

19. Най-интересният експонат няма табличка с названието. (Закон на зоопарковете и на музеите на Джоунс)

20. Нито един талант не може да преодолее пристрастията към детайлите. (Осми закон на Леви)

21. Човекът, имащ един часовник, твърдо знае колко е часа. Човекът, имащ няколко часовника, за нищо не е уверен. (Закон на Сегала)

22. Това, което пазите достатъчно дълго, можете да го изхвърлите. Щом изхвърлите нещо, то веднага ще ви потрябва. (Правило на взаимозависимостта на Ричард)

23. Загубеното винаги го намираш в последния джоб. (Закон на Буба)

24. Не можеш предварително правилно да определиш коя страна на филията да мажеш с масло. (Закон за своенравието на природата)

25. Горещата колба изглежда съвсем същата като студената. (Първи закон за работа в лаборатория)

26. За корупцията в правителството винаги се съобщава в минало време. (Уотъргейтски принцип)

27. Най-високонравствени обикновено са тези, които са най-далече от решението на задачите. (Принцип на Алински)

28. Сред икономистите реалният свят много често бива смятан за частен случай. (Наблюдение на Хонгрен)

29. По разумни причини нищо не се прави. (Закон на О’Брайън)

30. На всяко действие има равна на него притоводействаща критика. (Постулат на Харисън)

31. Който праща най-малко от всички, най-много се оплаква. (Закон на професионалната практика на Дрю)

32. Не е важно, че някой върви неправилно. Възможно е това добре да изглежда. (Първи закон на Скот)

33. Нечупещата се играчка е полезна за чупене на другите играчки. (Закон на Ван Рой)

34. Всички велики открития се правят по погрешка. (Закон на Янг)

35. Каквото и да ви се случи, то вече се е случвало на някой от вашите познати, само че е било още по-лошо. (Закон на Мидер)

Страдат ли мъжете от "тирания на жените"?

Сигурно и вие сте срещали самотни мъже, които обвиняват "лошите съвременни жени" за несполуките си. Реших да запитам изкуствения интелект (щот естествените такива ги мързи да мислят!) за този човешки феномен, ето що ми отвърна той (изнесе ми цяла лекция!):

Най-често се наричат инсели (от англ. incels – involuntary celibates, „недоброволно въздържащи се“).

Какво означава това?

Това са мъже, които твърдят, че не могат да имат интимни или романтични отношения, и обвиняват жените (или обществото като цяло) за своите лични, социални или житейски неуспехи.

Типични нагласи:

👉силна омраза или презрение към жените (мизогиния);

👉убеждение, че жените „дължат“ внимание или секс;

👉чувство за жертвеност и несправедливост;

👉често – конспиративни идеи за „женско господство“ или „алфа мъже“.

(Алфа мъжът е харизматичен лидер, излъчващ самоувереност, амбиция и силни комуникативни умения, който естествено привлича вниманието, поема рискове и се стреми към успех, като често е доминиращ в социалната йерархия. Характерни черти включват решителност, висока енергия, добър външен вид (често поддържано тяло), интелигентност и умение да води в работата, връзките и социалните ситуации, макар че понякога може да прояви арогантност или да има трудности с дългосрочни ангажименти.)

Свързани, но различни термини:

мизогини – хора (не само мъже), които мразят жените;

red pill / manosphere – онлайн субкултури, където често се разпространяват подобни идеи;

MGTOW (Men Going Their Own Way) – мъже, които твърдят, че съзнателно избягват жени (не винаги с омраза, но често с враждебност).

Ще обясня по-спокойно и систематично, без етикети и сензации.

1. Как възниква феноменът „инсел“?

В основата обикновено не стои омраза, а натрупване на няколко фактора:

Лични преживявания:

👉отхвърляне в училище или ранна младост;

👉липса на социални умения или самочувствие;

👉усещане, че „другите успяват, а аз не“.

Тези преживявания пораждат срам, болка и чувство за малоценност.

2. От болка → към обвинение

На по-късен етап много хора:

👉не могат да назоват болката си;

👉не получават подкрепа;

👉нямат език за емоциите си.

Тогава психиката търси външен виновник.

Жените стават „удобна“ мишена, защото:

👉те са обект на желание;

👉отказът се преживява като унижение;

👉онлайн пространството усилва крайни позиции.

Това е защитен механизъм:

„Аз не съм недостатъчен → светът е несправедлив“.

3. Ролята на интернет субкултурите

Онлайн общностите:

👉валидират чувството за жертвеност;

👉дават готови обяснения („биология“, „алфа/бета“);

👉превръщат личната болка в идеология.

Така човек:

👉получава принадлежност;

👉спира да търси промяна;

👉радикализира се емоционално.

4. Ключовата психологическа грешка

Основната подмяна е тази:

„Отхвърлиха ме“ → „Аз нямам стойност“ → „Жените са виновни“

В действителност:

👉отхвърлянето е нормална част от човешките отношения;

👉привличането не е морален дълг;

👉социалните умения се учат, не се „дават по право“.

5. Как се различава от нормално разочарование

👉Нормално разочарование

👉Инсел мислене

👉„Боли ме“

👉„Светът е срещу мен“

👉Саморефлексия

👉Обвинение

👉Временна фаза

👉Затворена идентичност

👉Търсене на решение

👉Фиксация

6. Как човек излиза от този капан?

Най-трудната, но ключова стъпка е:

👉Поемане на лична отговорност без самоунижение!

Помага:

👉работа върху социални умения;

👉терапия или менторство;

👉прекъсване на токсични онлайн среди;

👉реални човешки контакти (не виртуални).

7. Важно уточнение

Не всеки самотен мъж е инсел.

И не всеки инсел е опасен човек.

Проблемът не е самотата, а превръщането й в омразна идеология.

Философското обяснение е особено показателно, защото показва, че това не е „нов“ проблем, а съвременна форма на много стар екзистенциален конфликт.

Ще го разгледам в няколко философски равнища.

1. Проблемът за смисъла и признанието (Хегел)

Хегел формулира една ключова идея:

👉Човек става личност чрез признание от другия.

👉Любовта и желанието са форма на признание.

👉Когато мъжът не получава такова признание, той преживява:

не просто липса на връзка,

а онтологично унижение – „не съм видян“.

Инсел-мисленето е опит да се реши това така:

„Ако не ме признават → ще отрека ценността на признаващия.“

Това е обърнат Хегел: не борба за взаимно признание, а отказ от него.

2. Бягство от свободата (Ерих Фром)

Фром показва, че свободата е тежест.

Да си свободен означава:

👉да носиш отговорност;

👉да приемеш риска от провал;

👉да понесеш отказ.

Инсел-идеологията предлага бягство от свободата:

👉„Аз нямам избор“;

👉„Биологията решава“;

👉„Системата е нагласена“.

Това превръща личния неуспех в съдба, а не в задача.

3. Лошата вяра (Сартр)

Сартр нарича mauvaise foi („лоша вяра“) ситуацията, в която човек:

👉се преструва, че няма свобода;

👉свежда себе си до обект.

Инсел казва:

👉„Аз съм генетично обречен.“

Това е философски абсурдно според Сартр, защото:

👉дори в ограничение човек избира как да бъде;

👉идентичността не е факт, а проект.

👉Инсел-идентичността е капитулация пред свободата, маскирана като реализъм.

4. Ницше: ресантиман и морал на слабите

Ницше въвежда понятието ресантиман – натрупана, безсилна омраза на този, който не може да действа.

Процесът е следният:

👉Не успявам.

👉Не мога да понеса чувството.

👉Преоценявам ценностите:

👉„Това, което те имат, всъщност е порочно.“

👉„Аз съм морално по-висш.“

Така сексуалният неуспех се превръща в:

👉„Аз съм жертва на покварен свят.“

5. Диалогът срещу монолога (Бубер)

Мартин Бубер прави разлика между:

👉„Аз–Ти“ (жив диалог);

👉„Аз–То“ (обектно отношение).

Инсел-мисленето превръща жената в:

👉категория;

👉функция;

👉враг.

Това унищожава самата възможност за любов, защото любовта е среща, не притежание.

6. Трагедията на модерния човек

В традиционните общества:

👉ролите са зададени;

👉провалът има обяснение.

В модерността:

👉всичко е избор;

👉провалът изглежда като лична присъда.

Инсел-идеологията е: мит за детерминизъм, създаден, за да облекчи болката от свободата.

7. Финално философско обобщение

👉Инсел-феноменът не е за секс.

Той е за:

👉признание;

👉страх от свобода;

👉отказ от отговорност;

👉превръщане на болката в идеология.

Философски това е антитеза на зрелия субект.

Още по темата за инсел-културата:

Заплахата от "сексуалната рецесия" - за инселите тя е виновна за всички проблеми в Америка

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...