ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ, А СПЕКТАКЪЛЪТ Е ИНТЕРЕСЕН
Ученици представят забранявана през комунизма пиеса
Своя начин да представят една известна пиеса на силистренска сцена в Драматичния театър на 18.04.17 г. намериха учениците от силистренската театрална трупа „Питър Пан”. Разбира се не без помощта на своя ръководител Христо Христов, който първо намира начин да адаптира и режисира произведението - за да бъде изиграно то от учениците. Но дори така поставена, постановката не се препоръчваше от самите автори за лица под 12 години. Не че имаше кой знае колко неприлични или страшни моменти, като изключим някои по-пиперливи реплики от света на големите, свързани с любовта и сексуалността, но присъствието на посланието за смъртта нямаше как да се избегне. А в оригинал пиесата-трагикомедия носи името „Самоубиецът” и, оказва се, съвсем самоубийствено е била написана от автора Николай Ердман – защото е била забранена в продължение на цели 60 години, може би най-дълго забраняваната пиеса в бившия Съветски съюз. И самият автор има интересна съдба - в даден момент от живота си е бил заточен от комунистическия режим в Сибир. Чак през 1987 г. пиесата за първи път е играна на московска сцена. А на българска сцена е поставяна от режисьора Александър Морфов със заглавие „Животът е прекрасен”, с Камен Донев в главната роля, като фокусът на пиесата, както подсказва и заглавието, е насочен върху позитивното и комичното.
И заглавието, което е „Животът е хубав”, и версията на силистренските ученици запазва фокуса върху позитивното в живота - въпреки негативните обстоятелства. Също и вниманието пада върху малкия човек, пълен обаче с необикновени и грандиозни планове за живота си. Главният герой Семьон Семьонович Подсекалников е лентяй и безделник, живеещ със семейството си в комунална квартира-изобретение на тогавашното съветско общество - една повредена и несъвършена постройка с обща тоалетна, с нейните жители, сблъскващи се с абсурдите и парадоксите на живота и отношенията в нея. Условия и отношения, които остро противоречат на пропагандния модел тогава за идеалното комунистическо общество - общество, в което всички живеят в добри материални условия, работят, не безделничат и не хитруват. И в тези абсурдни условия малките хора кроят своите необикновени и противоречиви на идеалното общество планове за живота и отношенията си.
Но какво може да ги обърка? Една смърт например! Както пише един друг майстор на литература и драматург Булгаков в „Майстора и Маргарита”, „Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!"
И наистина, макар че започват комично, нещата изведнъж вземат трагичен обрат – главният герой, подтикнат от глад и от неспособността си да се реализира, внезапно осъзнава, че животът е ужасен и споделя пред близките си, че може сам да сложи край на собствения си. Това активизира реакцията на „обществото”, в комуналката нещата бързо се разчуват – и нейни различни представители, интелигенти, свещеници, търговци, леки жени, се нареждат около героя. В крайна сметка планът му не успява, както не успява и хитрият му план да се научи да свири на туба и да печели много пари по лесен начин. И в крайна сметка животът е хубав - въпреки всичко. А спектакълът е интересен защото се играе от ученици и нещата от техните уста звучат интересно, особено когато не са живели в епохата на така нареченото идеално общество.
А от фокусиране върху позитивното в живота, въпреки всичко и особено сега, имаме нужда всички – и малки и големи хора.
Димитър Пецов
ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ по „Самоубиецът" от Николай Ердман
Режисьор - Христо Христов
Сценограф - Живка Ковачева
Освтеление и театър майстор - Иво Айрасиян
Музикално оформление - Иво Сергеев
Плакат - Николай Павлов
Снимки - Айхан Мехмедов
Участват: Арсен Огнянов, Виктория Петкова, Иван Недев, Мирела Йорданова, Преслав Момчев, Лидия Стефанова, Виктория Бенова, Димитър Маринов, Иво Стойчев, Моника Костадинова, Ана-Мария Атансова, Мерткан Бейзат, Габриела Андреева, Свилен Георгиев, Симона Генадиева, Грета Няголова, Стелиана Ивайлова, Жени Маркова и други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар