Една младежка група постигна своя успех благодарение на своето развитие. „Революция Z” ще бъдат подгряващата музикална банда на концерта на „Роксет” на 17 юни в зала „Арена армеец”. По този повод поканих вокалистката на групата Мона Недева, която е в основата на това развитие, да разкаже за читателите на списание Humanus за групата, за успеха и развитието.
Има ли някаква революция, която искате да извършите „Революция Z”?
Не, няма как да променим много драстично нещо, но тъй като много млади хора ни харесват, по-скоро се борим за това да видят една различна част от българската музика и въобще култура.
Срещу чалгата ли сте?
Аз лично не съм против нищо като музика. Всеки сам си избира каква музика да слуша. Но аз виждам, че хората стават много материални като слушат чалга, защото там се пее за коли и други подобни материални неща.
Имате ли някакво послание?
Искаме децата да бъдат себе си, да вярват в себе си, ако усетят че искат с нещо да се занимават да се занимават докрай с него.
Важно ли е да си уникален и как се постига уникалността?
Всеки човек е уникален според мене. Ти си го намираш сам за себе си. Аз не мога да кажа на другите как да намерят своята уникалност. Това е нещо, което ти харесва да правиш, нещо, с което се чувстваш добре. Но трябва да го развиваш, защото уникални хора има много, обаче и мързеливи има много. Общо взето талантът е десет процента, а останалото е труд и работа.
Не мислиш ли, че трябва да има и малко шанс?
Той шансът ще си дойде ако работиш. Според мен са малко хората, които ако работят много и имат талант, да не им се случат нещата. Няма как да не станат.
Поздравления за успеха, който постигнахте, да свирите на концерта на „Роксет”. Какво е необходимо за такъв успех?Доколкото разбрах, това е било твоя идея?
Да, общо взето аз бях човека, който беше инициатора на цялото това нещо. Но в случая става дума и за връзка със „София мюзик ентърпрайсис”. Аз ги познавам тези хора, работила съм с тях. Едва ли някаква група, ако от някъде се появи и каже - искаме да подгряваме на „Роксет” - ще се случат така нещата. По-скоро имах шанса и ми бе дадена възможност да пратим нашата презентация и се получиха нещата. Да, много е яко!
Контактувате с много млади хора, участвате и в сериал свързан с техните проблеми, имате ли представа какви са проблемите на тийнейджърите?
Първо, ние не сме далеч от тази тийнейджърска възраст. Момчетата от групата даже са по-малки от мене. Някои сега са завършили училище. Така че аз имам някаква представа какво се случва, имам представа и за образованието. Има много проблеми. Много е важна според мене средата за развитието и особено семейната среда. Може да прозвучи като клише, но първите седем години са много важни за развитието. Ако нямаш някаква среда в къщи, в която да ти изградят някакви навици - да ти кажат кое е о`кей, кое не е – няма да стане. При мен така се случи. Нашите никога не са ме карали да правя нещо, защото трябва да го направя, а по-скоро са ме насочвали, докато аз вече мога адекватно да вземам решения кое е о`кей, кое не е.
Мислиш ли, че средата в училище позволява едно такова по-свободно развитие?
Не. И мисля че много често дори семейството да те напътства по правилния начин можеш да попаднеш в кофти среда, където се вземат наркотици и подобни неща. Защото в това отношение в България е много тежко. В смисъл, че ние сме на едно от първите места в Европа по вземане на наркотици от най-ранна възраст и алкохол и всякакви такива глупости. Постоянно по новините дават деца, които умират от отравяне с алкохол.
Кое, мислиш, е нещото, което може да ги предпази от това?
Като цяло мисля, че трябва да има някакви закони и да се спазват.
Заниманията с творчество могат ли да помогнат?
Това може и да ги предпази, но може и да ги накара да започнат, защото в артистичните среди е разпространено такова поведение. Ние от “Революция Z” сме категорично против. Може би сме едни от малкото в това отношение, но на нас не ни е готино да се занимаваме с такива неща. Но като цяло, макар че аз не разбирам много, мисля че трябва да има някакви закони, защото не е добре да продължават нещата така.
Доколкото разбирам ти си избрала да останеш и да се развиваш в България, а не да заминеш в чужбина. Какво би посъветвала младежите – да останат или да заминат?
Не, аз никого не мога да съветвам за нищо, нека всеки да постъпи така както го чувства. Например аз съм завършила преди четири години и осемдесет процента от моите съученици вече са в чужбина. Но който се чувства добре нека да остане в България. Просто тук нещата се случват по-трудно, по-бавно, има много шуробаджанащина във всичко и трябва да си много търпелив. И трябва да знаеш, че ще ти се случат нещата, но няма да е сега и на момента.
Какво мечтаеш още да ти се случи?
Аз мечтая да съм здрава и да ми се случват хубави неща. И засега ми се случват много хубави неща. И се надявам и за напред да е така и да се развиваме с групата.
Интервюто взе: Димитър Пецов
Забележка: Интервюто бе взето след концерт на „Революция Z” в град Силистра, откъдето е родом и самата Мона, по повод деня на детето 1 юни със съдействието на Иван Неделчев.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар