петък, 10 април 2015 г.

Герои на списание HUMANUS - Майкъл Пелехач и 10 А клас от ЕГ ”Пейо Яворов” в град Силистра



Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение в България - стани част от кампанията!!!

Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава.

Промени нещо в себе си. Промени нещо там, където си.

Промени го сега. Започни да мислиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш.

ГЕРОИ НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" - МАЙКЪЛ ПЕЛЕХАЧ И 10А

Преподавателят по английски език към програмата „Фулбрайт” Майкъл Пелехач вдъхновява ученици от българско училище – 10 а клас от ЕГ ”Пейо Яворов” гр. Силистра - да организират благотворителна кампания с образователна цел – построяването на училищна сграда в Гана, Гватемала или Лаос – за да не учат учениците там под открито небе. За целта класът прави видео клип и създава страница с набирателна сметка чрез организацията "Pencils of Promise", за да събере 25 000 долара за 25 учебни дни. Идеята на Майкъл е да покаже на своите ученици, че дори малка група от 25 души има капацитета да направи промяна в света.

Разбира се строежите на сгради и създаването на материални условия за образование са похвални начинания и те трябва да бъдат подкрепяни, но по-същественото, според мен, в този конкретен случай, е промяната, която, смятам, че може да настъпи у променящите света. Строежът на една сграда в Гватемала може да събори друга в България. Говоря за промяна на начина на мислене на българите, за промяна на стереотипа, което според мен, като образователна цел, ще има много по-голям и ценен ефект за нас.

Обикновената реакция на „нормалния” българин при такива събития е в стил „Ние сме вече толкова цъфнали и вързали, че взехме и другите да оправяме!”. Това е мисленето на „нормалния” българин – черногледо, обезверено, нихилистично, с чувство за малоценност, с усещане за онеправданост, в дух на бедност. И ако мечтата в Гана или в Гватемала е да имат сграда за училище, за българите мечтата е как да избягат от страната си. Те не искат да строят сгради, защото ще трябва първо да съборят други – сградите в своето мислене, което е много по-трудно осъществимо начинание от събирането на пари за подобни каузи.

И изведнъж, в такава една ситуация, се появява някакъв американец и казва на българите – „Край! Стига сте хленчили за себе си, направете нещо за другите!”. И това, ако не е героизъм?! Посланието на такова мероприятие дотолкова не съответства на потока на българското мислене, че направо може да го спре.

Слава Богу, българите още не са се отказали да мислят, а и не могат - мисленето е движение, което не може да бъде спряно, но може да бъде променяна посоката му. Мисленето е движение, което изгражда нови начини на възприемане на действителността, нови стереотипи - строи нови сгради и събаря стари. Мисленето е движение, което може да промени посоката си и от нихилистично, обезверено, негативно и разрушително да стане пълно с вяра, позитивно и градивно.

Мисля, че от едно такова движение и постигането на една такава цел имаме нужда ние, българите - и новото ни поколение.

А иначе сгради си имаме – добри или лоши. Така че поздравления за героите на новото мислене Майкъл Пелехач и 10а за строежа на новите сгради и за събарянето на старите.

Димитър Пецов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар