Убита е индивидуалността в нашия свят...

Публикувам текст, написан тази сутрин и то съвсем спонтанно от един млад човек (на 18 години), с когото се запознах наскоро и с когото водим чудесни, много приятни за мен разговори по всякакви теми, предимно човешки, сиреч философски, психологически и т.н.; той ме порази с интелекта и с разбиранията си, също така много спортува, поддържа тялото си, абе е един необичаен, разностранно развит млад човек, които са толкова дефицитни за България, но ето, оказа се, че имало и такива; изглежда най-сетне се е родило и е израсло тъй дългочаканото поколение на свободата, което непременно ще промени България из основи. Та вижте какво пише този младеж, то е нещо като обръщение към връстниците му, както и към сънародниците ни като цяло, ето, четете, интересно е какво този млад човек ни казва:

Здравейте, драги сънародници,

Включително и тези които нямат лични карти, включително и тези извън граница, но и всички в граница без значение цвета на шибаното тяло. Докато се дискриминираме и се разправяме за малки части от злото, което ни е причинено, голямото зло си расте. Докато не се обединим като народ как очаквате да се обединим като държава?

Докога ще спим? То вярно в религията пише "Бъди смирен и прощавай!", но това означава ли да оставим дявола да победи? Някои не намират смисъл да се борят дори. Те си търсят собственото благо. Някои са толкова далеч от собственото си благо, че отново не намират смисъл да се борят. Не сте ли поне малко... побеснели?! А какво правят хората?

Огледайте се. Всеки се разхожда. Всеки на кафенце. Утре какво ще е времето? Оцетът стана 2,50. Преслава изкарала нова песен - ее, браво, за ей това живея аз!

Тя цялата земя е доста изкривена, но нека поне започнем от нашата родина. Тук сме се родили, тук ще обработваме. Дошли сме от ония свят, безплатно, но животът ни идва доста скъпо. Защо някой, които е дошъл от същото място, което и ти, ще има по голяма власт над теб? И най-вече над цял народ. Да не би да е повишен на архангел в ония свят? За оня свят знам, че трябва да си честен и почтен. Може би е от ония ангели, които са предали Божието царство. И илюзорно хората продължават да живеят в свобода. Айде мама на детска градина, айде мама в първи клас, 2, 3, 4, 5, 6, 7... оп, къде искаш да кандидатстваш, ето точно тези избори имаш, след това продължава 8, 9, 10, 11, 12, 12 годинки подтискане на огромната енергия, която се таи в нас.

Потискане на индивидуалността, която никога не е била в миналото и няма да се повтори в бъдеще; вече примирилият се критичен ум поема външна информация, която се върти с десетилетия и ти запълва чашката - за да си толкова умен че да не може да видиш друга страна на нещата. Та то няма място от интелектуално обучение. Обучение, каляващо само и единствено паметта.

Уж анализираш от собствена гледна точка поета Христо Ботев, а то излиза, че е грешно. Свободно мислещите както и преди така и сега са хулени от масите. Хиперактивните, които са запазили индивидуалността си и налагат мнението си са смятани за непослушни хулигани, които не са се просветлили, че трябва да забият поглед в листа за слушане с разбиране.

Слушай какво ти приказва човек, който също е слушал какво му се приказва и така не знам докъде. И разбирай, че иначе горко ти! Учителят трябва да учи, че има още много да се учи и че човек сам трябва да се учи и сам да мисли. Нещата винаги трябва да се слагат под съмнение. Учителят упорито се кара на хулиганите и хвали отличника, той щял да успее. Успехът тук е присъединяване към отбор на поредната механична единица. Да ви припомня, че това е вашия живот, вие избирате как да го живеете, вие избирате реалността си и я проявявате с действията си. Поне така са направили всички велики души. Ако те не мислиха индивидуално, а следваха отредения уж сигурен път, щяха да са поредните. Да оставим това.

Та какви мечти имат малките деца? Да са супергерои, някои актьори, певци, рокзвезди, да се бият с лошите? Не ми казвайте че има такава възможност да станеш полицай. Полицаят не се бие с лошите, той се бие с добрите.

Да оставим и това. Сега е нашумяло позитивното мислене. Обаче хората го разбират толкова погрешно, че се осланят на него и чакат някой да им свърши нещата. Позитивното мислене е с цел да започнеш нещо, а не да се осланяш на позитивните мисли и да чакаш резултати.

И все пак трябва да бъдем оптимисти за да започваме оптимистични каузи в оптимистична насока. И кво, някаф даскал дето дори не знае чужд език, ще ти говори за света и успеха? Все едно да отида в циганската махала и да питам как се става милионер.

Те няма да допуснат нашата индивидуалност. Очакват да си погубим живота точно като тях. Затова, приятелю, ти трябва да проявиш твоята индивидуалност. Няма как някой друг да го направи за теб. Или вместо теб.

Съветите са относително нещо. Вие сте затворени във вашия свят, вашето тяло, вашия дух. Само вие знаете кое е правилно и коя е посоката. Само вие знаете какви семена са посети у вас и щом изключите логичния ум вие много добре знаете, че мечтите са ви възможни. Убита е индивидуалността в нашия свят.

Хората, открили я, са хората, на които се възхищаваме. А те не са по-различни от вас. Целият свят е направен от хора не по-умни от вас.

Вие сами избрахте да бъдете посредствени. Защо не опиташ да видиш докъде може да стигнеш, колко можеш да научиш, колко можеш да успееш?

Защо? Нима слънцето не ти дава тази възможност? Добре че то свети с всички сили, а не като теб посредствено, че иначе планетата ни можеше да се казва "кочан-земя". Ако изобщо имаше някои, който да я кръсти.

И ти си едно слънце. Дошли сме от звездите, ама забравихме се в парите.

Само ти можеш да светиш по твоя собствен начин. Освети мястото, спри да се пестиш. По-силен и по-умен си отколкото мислиш. Забрави всичко, което са ти казали. Как може да градиш себе си с помощта на хора, които не са наясно със себе си?

И къде остана това "себе"? Някъде по пътя...

Влез в гората от най-тъмната й страна. Успех!

Написа: Петър Стоев (Вижте неговия видеоканал в youtube.com, където този млад човек има много интересни авторски клипове, дори филми и пр.)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

От известно време град Силистра е превърнат в нещо като Холивуд

Като в Холивуд

(Репортаж от мястото на събитието)

От известно време малък град като Силистра е превърнат чрез творчеството на група млади хора под ръководството на режисьора и сценарист Адриан Жазар в нещо като Холивуд. Филмите, които те правят са кратки, около 25-30 минути, но затова пък са наситени с екшън сцени – гонитби, престрелки в градски условия, оригинални реплики, внезапни сюжетни обрати и комични развръзки. Основното, с което тези момчета разполагат за да постигнат това е една камера – камерата на Адриан и много вяра, много ентусиазъм, че нещата, макар и трудно, могат да станат. Актьорите – основно млади хора, непрофесионални актьори – участват на доброволни начала, за декор се избират места от заобикалящата среда, градски и природни забележителности. Един снимачен процес отнема няколко месеца, а за броени месеци те са произвели вече два филма в жанровете екшън-комедия и модерен уестърн – първият със заглавие „Бандити под наем” и вторият „Сивият: ловецът на крадци”, като в момента се подготвя сценария и за третия филм.

И макар Силистра да не е Холивуд, усещането което се създаде по време на премиерното излъчване на филмите в града беше като за Холивуд. Тълпи от млади и по-възрастни се струпаха на двете прожекции – през ноември 2014 и сега, през юни – привлечени не само от безплатното излъчване, но и от самия факт на събитието, което успя да сплоти хората около нещо градивно, а не както обикновено става по български за протест срещу нещо. Събитието не само че не е негативно, а е позитивно и творческо – филмите зареждат с добро настроение и със смях и това пролича по реакциите на публиката в залата. Сюжетът им по яснота надминава доста от претенциозните български продукти, нещо характерно и за Холивудските филми, които изтънчената европейска публика обикновено заклеймява като тъпи и за хора с пуканки в ръце. Но при липса на европейски „умни” филми гледаме тъпите американски, нали?!

А в случая става дума за оригинални Силистренски екшъни, снимани по холивудски маниер – с идейно развитие на сюжетната линия, отиващо отвъд провинциалните проблеми и оплаквания на средностатистическия българин. Самият факт, че се опитваш просто да забавляваш хората, а не да ги набуташ по-навътре в ямата им чрез цинично и нихилистично отношение към многострадалното им битие, чрез псувни или претенциозни морализаторски речи, е уникален сам по себе си. А той е резултат на един различен тип мислене, на различен начин на възприемане на реалността. Идеологът и двигателят на тези проекти, разбира се, е Адриан – млад човек, който не е заминал далеч „на запад” и не се е отказал да вярва, че в малка България и в един малък град в далечния североизток могат да се правят големи неща – че в България може да е като в Америка, а в Силистра като в Холивуд.

Димитър Пецов

Бележка: Участието на списание Humanus в подкрепа на този младежки проект е чрез презентиране и организиране на дарителска кампания по време на премиерите на филмите, за което бях ангажиран от екипа на филма. Събраните пари ще оформят бюджета за новия филм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

"Рок-подскок около елхата" - група "Вход Свободен"

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Мечтайте смело и истински вярвайте в себе си, преследвайте мечтите си - колкото и невъзможни да ви изглеждат!

Една младежка рок група – „Вход свободен” от Силистра – очарова със своите изпълнения публиката на фестивала „Цвете за Гошо”, който се провежда ежегодно в София в памет на Георги Минчев. Характерно за тази група е, че съществува само от броени месеци, но с помощта на ръководителя си Иван Неделчев постигна едно невероятно бързо развитие и успех. Това се дължи най-вече на любовта и отдадеността на младежите към нещата които правят, както и на уникалното съчетание на личности и таланти в самата група. Ето какво сподели за списание Humanus след успеха на групата вокалистката Владилена Василева:

Поздравления за участието и доброто представяне на фестивала „Цвете за Гошо” с група „Вход Свободен”. Как беше усещането на сцената?

Определено можем да се закълнем, че това е най-невероятното събитие с най-хубавата публика и сцена в България! Усещането... няма как да се опише с думи, каквото и да кажем ще е малко.

Как усети атмосферата на фестивала?

Аз за втора поредна година присъствам на фестивала. Атмосферата е великолепна! Истинска рок атмосфера!

На това събитие се събират утвърдени музиканти и съвсем млади като вас – усеща ли се разлика между поколенията?

Разликата... усеща се, но по много интересен начин – всички млади наблюдават истинските професионалисти и се учат, от друга страна пък големите ни се радват страшно много и ни поздравяват! Така настъпва едно невероятно приятелство между всички!

Кое беше различното при вашата група – кое ви направи уникални при вашето участие?

По този въпрос най-добре ще могат да говорят хората, които са гледали и слушали отстрани, защото всичко беше толкова хубаво, че лично не помним какво сме правили на сцената! Но по отзивите от публиката и това, че ни изкараха два пъти на бис разбрахме, че сме се справили възможно най-добре, за което страшно много се радваме! Нещото, което ни направи уникални според мен е това, че с изключение на вокалната формация "Мечо Пух”, ние бяхме най-малки и публиката не можа да предположи, че едни ученици от Силистра, на тази възраст, могат да се изправят пред толкова много хора и да направят това, което направихме ние – да се забавляваме толкова много на сцената, докато свирим и пеем музиката, която обичаме. И едновременно да радваме и останалите с това, което правим!

Важно ли е да си уникален и как се постига уникалността?

Уникалността – това е нещото, което те прави различен, именно да се отличаваш от всички други и да те запомнят, да си оригинален! Естествено, че е важно, това е на първо място!

Трябва ли да има повече събития като това, които да дават път на младите?

Ще кажа само: ДА, ТРЯБВА!!!

Има ли нещо, което искаш да кажеш на младите хора в България?

Да мечтаят смело и истински да вярват в себе си и да преследват мечтите си колкото и невъзможни да им изглеждат!!! Rock'N'Roll!

Кои са хората, на които искаш да благодариш?

Няма да казвам „на първо място еди кой си, на второ място…” Хората, на които искам да благодаря, са страшно много: родителите, освен моите, така и на останалите от групата, на самата група, Иван Неделчев, Емил Акрам, господин Радулов, списание “HUMANUS” и Димитър Пецов за невероятните интервюта, Община Силистра заедно с нашия кмет – д-р Юлиян Найденов, Васко Кръпката и всички организатори на това шеметно събитие, на всички хора, които ни подкрепиха и продължават да ни подкрепят и на невероятната публика, която повярва в нас – БЛАГОДАРИМ ВИ, СКЪПИ ФЕНОВЕ!!! За мен беше огромно удоволствие да свиря точно с тази банда, на това събитие, на тази сцена, на това мяста, пред тази публика!

Наистина съжалявам, ако съм пропуснала някого! :-) :-) :-)

Димитър Пецов – коментар: На самата Владилена й предстои едно ново личностно развитие – тя ще кандидатства в музикалното училище в София и това вероятно ще я отдели от групата, която е в Силистра. Но както и да се развият нещата при тези младежи „Вход свободен” остава едно уникално явление, което ние от списание Humanus отразихме.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Християн "Paradoxx" Бачков за рапа, живота и любовта

ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS - Християн Бачков, рапър

Обичам и живея за хип-хопа
уличната музика за живота,
това не е музика за оборота
Израснал и подражавал стил
с него себе си съм открил.
Хип-хопа ми е любовта,
любов, с която пея за любовта
с улична искра
и underground игра
Християн "Paradoxx" Бачков

Представи: Димитър Пецов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Всеки човек е уникален, но трябва да намери и развие своята уникалност

Една младежка група постигна своя успех благодарение на своето развитие. „Революция Z” ще бъдат подгряващата музикална банда на концерта на „Роксет” на 17 юни в зала „Арена армеец”. По този повод поканих вокалистката на групата Мона Недева, която е в основата на това развитие, да разкаже за читателите на списание Humanus за групата, за успеха и развитието.

Има ли някаква революция, която искате да извършите „Революция Z”?

Не, няма как да променим много драстично нещо, но тъй като много млади хора ни харесват, по-скоро се борим за това да видят една различна част от българската музика и въобще култура.

Срещу чалгата ли сте?

Аз лично не съм против нищо като музика. Всеки сам си избира каква музика да слуша. Но аз виждам, че хората стават много материални като слушат чалга, защото там се пее за коли и други подобни материални неща.

Имате ли някакво послание?

Искаме децата да бъдат себе си, да вярват в себе си, ако усетят че искат с нещо да се занимават да се занимават докрай с него.

Важно ли е да си уникален и как се постига уникалността?

Всеки човек е уникален според мене. Ти си го намираш сам за себе си. Аз не мога да кажа на другите как да намерят своята уникалност. Това е нещо, което ти харесва да правиш, нещо, с което се чувстваш добре. Но трябва да го развиваш, защото уникални хора има много, обаче и мързеливи има много. Общо взето талантът е десет процента, а останалото е труд и работа.

Не мислиш ли, че трябва да има и малко шанс?

Той шансът ще си дойде ако работиш. Според мен са малко хората, които ако работят много и имат талант, да не им се случат нещата. Няма как да не станат.

Поздравления за успеха, който постигнахте, да свирите на концерта на „Роксет”. Какво е необходимо за такъв успех?Доколкото разбрах, това е било твоя идея?

Да, общо взето аз бях човека, който беше инициатора на цялото това нещо. Но в случая става дума и за връзка със „София мюзик ентърпрайсис”. Аз ги познавам тези хора, работила съм с тях. Едва ли някаква група, ако от някъде се появи и каже - искаме да подгряваме на „Роксет” - ще се случат така нещата. По-скоро имах шанса и ми бе дадена възможност да пратим нашата презентация и се получиха нещата. Да, много е яко!

Контактувате с много млади хора, участвате и в сериал свързан с техните проблеми, имате ли представа какви са проблемите на тийнейджърите?

Първо, ние не сме далеч от тази тийнейджърска възраст. Момчетата от групата даже са по-малки от мене. Някои сега са завършили училище. Така че аз имам някаква представа какво се случва, имам представа и за образованието. Има много проблеми. Много е важна според мене средата за развитието и особено семейната среда. Може да прозвучи като клише, но първите седем години са много важни за развитието. Ако нямаш някаква среда в къщи, в която да ти изградят някакви навици - да ти кажат кое е о`кей, кое не е – няма да стане. При мен така се случи. Нашите никога не са ме карали да правя нещо, защото трябва да го направя, а по-скоро са ме насочвали, докато аз вече мога адекватно да вземам решения кое е о`кей, кое не е.

Мислиш ли, че средата в училище позволява едно такова по-свободно развитие?

Не. И мисля че много често дори семейството да те напътства по правилния начин можеш да попаднеш в кофти среда, където се вземат наркотици и подобни неща. Защото в това отношение в България е много тежко. В смисъл, че ние сме на едно от първите места в Европа по вземане на наркотици от най-ранна възраст и алкохол и всякакви такива глупости. Постоянно по новините дават деца, които умират от отравяне с алкохол.

Кое, мислиш, е нещото, което може да ги предпази от това?

Като цяло мисля, че трябва да има някакви закони и да се спазват.

Заниманията с творчество могат ли да помогнат?

Това може и да ги предпази, но може и да ги накара да започнат, защото в артистичните среди е разпространено такова поведение. Ние от “Революция Z” сме категорично против. Може би сме едни от малкото в това отношение, но на нас не ни е готино да се занимаваме с такива неща. Но като цяло, макар че аз не разбирам много, мисля че трябва да има някакви закони, защото не е добре да продължават нещата така.

Доколкото разбирам ти си избрала да останеш и да се развиваш в България, а не да заминеш в чужбина. Какво би посъветвала младежите – да останат или да заминат?

Не, аз никого не мога да съветвам за нищо, нека всеки да постъпи така както го чувства. Например аз съм завършила преди четири години и осемдесет процента от моите съученици вече са в чужбина. Но който се чувства добре нека да остане в България. Просто тук нещата се случват по-трудно, по-бавно, има много шуробаджанащина във всичко и трябва да си много търпелив. И трябва да знаеш, че ще ти се случат нещата, но няма да е сега и на момента.

Какво мечтаеш още да ти се случи?

Аз мечтая да съм здрава и да ми се случват хубави неща. И засега ми се случват много хубави неща. И се надявам и за напред да е така и да се развиваме с групата.

Интервюто взе: Димитър Пецов

Забележка: Интервюто бе взето след концерт на „Революция Z” в град Силистра, откъдето е родом и самата Мона, по повод деня на детето 1 юни със съдействието на Иван Неделчев.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.