петък, 30 януари 2015 г.

Ако в българската музика не се влее нова вълна, то тя отива към логичния си край


Покрай инициативата за включване на млади автори със свои публикации в списанието за личностно развитие „HUMANUS” попаднах на проект, който дава изява на млади и талантливи българи като певицата и автор в нашето списание Свилена Георгиева. Свилена оглави класацията за модерна българска музика по БНТ 2 и БНТ СвятНОВО 10+2” със своя авторска песен. Но предаването провокира моя интерес най-вече с това, че дава пространство за изява на млади български творци, което ние от „HUMANUS” горещо приветстваме като пример за принос в личностното развитие. Затова реших да се свържа със създателя на предаването журналиста Васко Громков, който беше така любезен да отговори на моите въпроси:

Г-н Громков, кое провокира идеята да създадете подобен музикален формат?

Класацията „НОВО 10 + 2” стартира през 2012 година с идеята да показва само стойностни нови български видео-клипове, както на утвърдени звезди, така и на пълни дебютанти. Аз ги наричам „репресираните” изпълнители, тези които почти не се пускат по другите канали с оправданието, че не пасвали на формата им. Първоначалната концепция беше да се показват и англоезични изпълнения на български артисти, но след година и половина, те изчезнаха от само себе си и в последните месеци много рядко се появява стойностна песен на английски в чарта. Май родните изпълнители се усетиха, че трудно ще постигнат гигантски успех на запад и започнаха да залагат на българския език както преди. В началото никой от екипа не допускаше, че ще се задържим на екран вече 4-ти сезон и то (забележете) без да сме почивали никога досега през лятото. „НОВО 10 + 2” може би е единственото предаване в ефира на БНТ 2 и БНТ Свят, което не прави задължителната лятна почивка.

Как трябва да се промени културната среда и в частност музикалната в България?

Това е една безобразно трудна мисия. Този чалга-лайвстайл, който се котира в културната среда е нанесъл поражения сред две или вече три поколения. За да се изравнят нещата ще трябва да преминат нови три (пречистени) поколения, а това няма как да се случи без брутални мерки. Плашещото е, че дори хип-хопа и рока в България вече се чалгират, а изпълнителите са все по-разединени. Всеки се бори самостоятелно за някакви 5 минути слава в „Ютюб” и толкова. Трябва да се появи независим музикален канал (или канали) и там някой човек да си сложи главата в торбата и да завърти само най-доброто от българската музика със задължителна автоцензура. Няма как песни с цинични послания да променят културната среда в страната. В това отношение, аз лично в моето предаване съм безкомпромисен.

Доколко и как мислите, че едно такова предаване може да промени статуквото?

Не съм очаквал, че след като не пускаме най-комерсиалната музика (онази с платените ротации) ще има такъв интерес и толкова много гласуване в класацията „НОВО 10 + 2”. Може би всичко се дължи на факта, че даваме равен шанс, както на изпълнители от Столицата, така и на млади творци от всяка точка на България. През последните 3 години в чарта ни на водещи места са били изпълнители от Ямбол, Бургас, Варна, Видин, Стара Загора, Пловдив, Силистра, Враца, Тетевен и още много други градове. Понякога гласуването се превръща в градска кауза и това страшно много ме радва. А относно статуквото, то може да се промени само морално, иначе тези „репресирани” изпълнители нямат шанс срещу няколкото „акули”, окупирали музикалния ни бизнес, ако изобщо има такова понятие в момента в България.

Самото участие в предаването мотивира младите творци, а в самото предаване какви средства използвате, за да ги мотивирате?

„НОВО 10 + 2” има много повторения по два национални канала. Гледат го и в чужбина, благодарение на БНТ Свят. Максималният престой на един видео клип в класацията е 12 седмици. За тези 3 месеца, съответната песен може да натрупа и до около 40 излъчвания. Това е огромна реклама за един млад изпълнител, а отделно са и приходи от авторски права към „Мюзикаутор”, за които БНТ е изключително строга и точна медия. Аз всеки месец изпращам списък с авторите, а в края на годината те получават процентите си. Имаме вече изпълнител, който беше забелязан и поканен за участие в чужбина, именно след показване в нашето предаване.

Какви са перспективите за развитие на един млад творец след участието и с какво той се обогатява?

Всичко си е в ръцете на самия млад творец. Конкуренцията е жестока и трябва да си вманиачено упорит и последователен за да успееш. За съжаление много се предават след първия неуспех, най-вероятно заради младостта им. Наскоро отварях първите сценарии на „НОВО 10 + 2” и установих с разочарование, че дузини от добрите групи и изпълнители в началото, вече или не съществуват, или са сменили професията, или пък са изпаднали в пълна апатия и не се хвърлят в никакви нови музикални проекти.

А с какво се обогатява България чрез изявите на младите творци?

Без млади изпълнители няма как да се върви напред. Легендите в бранша вече се броят на пръсти и ако не се влее нова вълна, българската музика като цяло отива към логичен край. Музикалните тв-формати са тотален комерс. Те едва ли ще спасят българската музика. Стойностните неща се крият освен в столичните школи и в малките градчета, клубчета и гаражи на България. С тях музикалната среда е по-пъстра и по-истинска.

Васко Громков е журналист, поет, музикант, диджей, актьор, сценарист, радио и тв-водещ. Инициатор е на много и различни творчески, образователни и медийни проекти, сред които и настоящата класация по БНТ за нова българска музика „НОВО 10+2”

Взе интервюто Димитър Пецов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Инициатива: мое открито обръщение до директорите на някои от най-добрите училища в Пловдив



Решавам тази сутрин да направя нещичко и то в посока на по-сериозно проучване (намиране на емпирически материал) относно ситуацията в образователната сфера; по тази причина решавам да си устроя един експеримент, който, да се надяваме, много ще ми помогне щото допълнително да проверя основателността на някои свои преценки за тежкото състояние, в което тази жизненоважна за общността ни сфера се намира. Искам да събера аргументи от "фактическо естество", които, както е известно, у нас имат приоритет пред всякакви теоретични или умозрителни твърдения. Ето какво ще направя:

Ще напиша едно писмо, което ще изпратя на ръководителите на няколко пловдивски училища. В писмото ще поставя един интересен проблем. И ще следя изобщо дали и как въпросните директори на образователно-възпитателни учреждения ще реагират. И после ще обобщя и изтълкувам получените данни. Речено-сторено, ето въпросното писмо, което веднага ще изпратя:

До директорите на СОУ "Любен Каравелов", ул. "Бранислав Велешки" №2, soulkaravelovpd@abv.bg; ГХП "Св. Св. Кирил и Методий", "Хан Кубрат" №15, ghp_plovdiv@abv.bg; СОУ "Св.Паисий Хилендарски", ул. "Родопи" №48, sou_paisii@abv.bg; СОУ "Св. Кл. Охридски", бул. "Васил Априлов" №5, sou.sv.kl.ohridski@abv.bg; СОУ "Свети Патриарх Евтимий", ул. "Иван Вазов" №19, patriarcha@abv.bg; СОУ "Цар Симеон Велики", ул. "Лука Касъров" № 13, csv_school_pd@abv.bg; ПГЕЕ, ул. "Пещерско шосе" № 26, pgee_plovdiv@abv.bg; pgee.plovdiv@gmail.com; ОМГ "АКАД. К. ПОПОВ", ул. "Чемшир" № 11, omg_plovdiv@abv.bg; СОУ "П. Кр. Яворов", бул. "България" №136, sou_yavorov@abv.bg; ЕГ "Пловдив", бул. "България" №123, ezikova_gimnazia_plovdiv@abv.bg; ЕГ "Иван Вазов", бул. "България" 121, egiv_pld@abv.bg; СОУ "Константин Величков", Ул. "Бугариево" № 6, sou_k_velichkov@abv.bg; СОУ "Св. Седмочисленици", ж.к. "Тракия", ул. "Съединение", sou_sveti7@abv.bg

ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Ив. Грънчаров, философ, писател, главен редактор на списание HUMANUS

Уважаеми господин (госпожо) Директор,

Имам честта да Ви съобщя, че през 2014 г. група радетели и дейци на каузата за едно ново и съвременно образование създадохме списание HUMANUS, чиято идея е то да бъде именно списание за съвременно образование, също така и за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Издадохме вече два броя, подготвяме в момента трети, който предстои да излезе от печат през първата половина на февруари. Списанието има и онлай-издание където можете да разгледате вече излезлите броеве. Смятаме като начало списанието да бъде двумесечно, да излиза с периодичност веднъж на два месеца. Списанието е регистрирано по надлежния ред и има следните идентификационни номера: ISSN 2367-6027 (Print) и ISSN 2367-6078 (Online). Редакцията на списанието се намира в Пловдив, а пък хартиеният му вариант се отпечатва в София.

Редакционният екип възнамеряваме да работим в посока на това щото постепенно списанието да стане предимно младежко, сиреч по-голямата част от текстовете да бъдат писани от млади хора, от ученици от училищата и от студенти, т.е. списанието да стане постепенно трибуна за най-свободната творческа изява на младите. И до този момент открихме, че тази идея се възприема много добре от ония млади хора, с които вече сме влезли в контакт; публикували сме вече интересни текстове, написани от ученици (тия неща можете да ги видите и в онлайн-изданието). В тази връзка Ви пишем и си позволяваме да апелираме за следното.

Ще бъде прекрасно ако Вие, уважаема (уважаеми) госпожо (господин) Директор, имате добрината да запознаете по избран от Вас и подходящ начин учениците от ръководеното от Вас училище за съществуването на нашето списание - и да ги уведомите, че ония сред тях, които искат да се изявят в полето на писането (или по друг начин, примерно, фотографията или каквото друго е възможно да се изобрети) биха могли да се възползват от трибуната на списанието. Няма никакви ограничения на теми и проблеми, всичко онова, което вълнува младите, би могло да стане предмет на тяхното творческо вдъхновение, няма ограничения на стилове, на подходи и пр., сиреч, в списанието те имат възможността да се изявяват по напълно свободен начин. Могат да пишат по вълнуващи ги теми от всекидневието, по проблеми на изкуството, психологията, философията, религията, политиката, гражданското образование и възпитание, спорта, техниката, отделните науки, които ги интересуват и в които са напреднали, в сферата на модерните технологии, културата, изобщо всичко значимо, което искат да споделят с други млади хора, може да бъде претворено по подходящ начин, било под формата на есе, на диалог, репортаж, рисунка, снимки, дори видео (може да бъде поместено в сайта на списанието), на трактат или както искат - или както намерят за добре. Вярваме, че ако списание HUMANUS бъде представено по подобаващия начин пред Вашите ученици, те ще бъдат впечатлени от такава една възможност за творческа изява и непременно ще се възползват, а това означава, че ще станат автори и фенове на списанието. Държим да ви уведомим, че ние, създателите на списанието, нямаме никакви комерсиални или користни цели около него, не целим печалба, напротив, разпространяваме го напълно безвъзмездно по училищни библиотеки, разбира се, доколкото ни стигат за това силите (издаваме го със скромните си лични средства), другояче казано, работим за вдъхновилата ни идея изцяло рro bono.

Затова си позволихме да се обърнем чрез Вас, уважаема (уважаеми) госпожо (господин) Директор и към учениците от ръководеното от Вас училище. Ще се радваме да установим добри партньорски отношения на едно безкористно сътрудничество за доброто - за свободната творческа изява - на младите хора. Разбира се - на този момент искаме да обърнем специално внимание - че в списанието със свои авторски текстове или по друг начин могат да се изявяват и новаторски мислещите учители от различните училища, в това число и Вашето. Списанието с удоволствие ще даде трибуна и на авангардно мислещите образователни мениджъри от различните нива. Ще се радваме да има съпричастност към нашата кауза и идея и от тяхна страна, дваж повече ще се радваме, ако се породи и практическо сътрудничество, именно в полето на действието, на реалното сътрудничество и на добрите непосредствени взаимно изгодни отношения.

Толкова, простете за това, че се наложи да ангажираме вниманието Ви, но вярваме, че Вие разбирате полезността на предложенията ни; те са в интерес именно на младите, за доброто на които ние, техните възпитатели, сме готови на всякакви неудобства и жертви. Ще сме Ви безкрайно признателни ако ни уведомите за Вашето лично възприятие на нашата инициатива за сътрудничество, за партниране, за това какво Вие мислите, с интерес ще прочетем Вашите забележки и предложения, ще ни е много приятно да ни съобщите как Вашите ученици са реагирали, дали са откликнали, изобщо интересува ни всичко - тъй като за нас обратната информация от Ваша страна ще бъде безкрайно ценна и поучителна. Всички материали за нас (есета на ученици, текстове, написани от учители и пр.) можете да ни ги изпращате на имейла на главния редактор, сиреч, на моя милост; този имейл можете съвсем свободно да го разпространите и сред учениците, та те да имат възможността пряко да се обръщат към нас. Ще Ви бъдем много благодарни ако съдействате за установяване на едни добри и творчески съдържателни партньорски отношения!

Разбира се, при желание и покана от Ваша страна съм готов лично да дойда във Вашето училище и сам да разговарям с учениците, да представя списанието пред тях, да обсъдим на място възможностите за сътрудничество, на мен ще ми много приятно и под такава форма списанието да бъде представено пред учениците от Вашето училище!

Всичко добро, желая Ви успехи и значими постижения на Вашето тъй благородно поприще!

С уважение: (подпис)

30 януари 2015 г.
Пловдив

ЗАБЕЛЕЖКА: Няма как, сядам да изпращам писмото до всяко училище поотделно, на всеки директор лично и т.н. Разбира се, ще пратя копие на писмото си и до г-жа Иванка Киркова, началник на РИО, за да бъде информирана и тя за предприетото, сега се сещам, че не пречи да изпратя копие и до Пресцентъра на МОН, интересно ми е дали те ще реагират някак, примерно дали поне ще отразят инициативата ни (имат големи възможности в това отношение, ако поискат, това мое писмо мигновено ще стигне до всяко българско училище, да, ама дали ще искат да го сторят, ето това е интересно да се разбере!). Но на мен не ми пречи да опитвам. И след това с интерес ще чакам да видя какви реакции ще има. И дали изобщо ще има някакви реакции. Да видим. Нищо не пречи да опитаме и така. Желая ви хубав ден!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Вестник "Силистренски бряг" представи списание HUMANUS на своите читатели



Димитър Пецов: Философите: БЛАГОДАРИМ НА СИЛИСТРЕНСКИТЕ РОКАДЖИИ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО!!! ... И НА В-К "СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ"!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

понеделник, 26 януари 2015 г.

Проект за корица на новия брой на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младите



Забележки? :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Поради желанието на млади хора от Силистра да го видят по-скоро новият брой на сп. HUMANUS ще излезе от печат месец по-рано от предвиденото!


Преди малко получих следното съобщение от г-н Д. Пецов от Силистра, благодарение на когото в последните дни излязоха няколко чудесни публикации по текстове, или писани от млади хора, или пък за тях, дори и едно интервю с интересен мислещ младеж публикувахме днес; ето какво ми пише г-н Пецов, а пък по-долу можете да разберете от моя отговор до него как ми хрумна нещо важно и във връзка с периодичността на излизане на списание HUMANUS, така и за темата на следващото излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия в четвъртък:

Изпращам ви малко инфо за нашата нова звезда. Като видя публикацията си в блога ми изпрати следното съобщение: Супер! Нямам търпение да излезе списанието! И другите младежи постоянно ме питат за това...

Здравейте, уважаеми г-н Пецов,

Много Ви благодаря за чудесните материали, с които обогатихте много новата книжка на списанието! И също така ме ентусиазирахте да започна подготовката й за печат много по-рано от предвиденото. Щом младите чакат с нетърпение излизането на новата книжка, готово, ще направим така тя да излезе значително по-рано. Примерно до средата на февруари да излезе от печат.

Това ме кара да се замисля дали да не променим издателската концепция на списанието. Предвиждах то да излиза три пъти годишно, като ИДЕИ, но това явно не е добре. Дали да не го направим списанието (на първо време) двумесечно, т.е. на два месеца да излиза веднъж? Тоест да излиза шест пъти в годината? Струва ми се, че това е реално, въпреки че тогава можем да изпитваме трудности със събирането на текстове.

Ако имаше като Вас по един човек от голям град, който да общува с младите, щяхме с лекота да пълним списанието дори и да излизаше още по-често, но за жалост до момента Вие сте единствен. Аз пък тук в Пловдив все още не намирам време да ида като Вас по гимназиите и да представя списанието на учениците. Но ще се постарая нещо да направя по този въпрос.

Ще използвам телевизионното предаване, което водя и ще посветя цяло предаване (този четвъртък) на тази тема: ще поставя въпроса Как общуваме с младите, разбираме ли се с тях? и пр., да, ето този въпрос ще поставя и ще говоря много за списанието. Можете да кажете на нашите млади приятели от Силистра да опитат да гледат предаването (излъчва се отлайн на сайта на Пловдивската обществена телевизия), ако не могат, тогава могат да гледат записа му и в моя блог.

Ще ми позволите да използвам това писмо в блога за да уведомя читателите му за хрумването, което под Ваше влияние ми дойде в акъла току-що (за такова предаване по ПО-ТВ, щото наистина ми е трудно да тръгна от училище на училище, макар и от това да не съм се отказал), но с предаването ще стане значително по-бързо, имам предвид това информацията за младежкото списание за образование и личностно развитие HUMANUS да стигне до повече млади хора поне в Пловдив.

Това е засега. Всичко добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Разбиранията на един млад човек за съвременно образование


Един алтернативен образователен модел – интервю

Взе интервюто специално за списание Humanus Димитър Пецов

В началото на декември месец 2014 г. от името на Център „Humanus” проведох дискусия с учениците от 11 б клас от силистренската Природо-математическа гимназия. Преди да започне дискусията бях дал задание на учениците, което се казваше „мисловна пирамида”: накарах ги да аранжират по приоритети нещата, за които мислят ежедневно. Тогава ми направи впечатление един ученик, казваше се Ангел Василев, който показа различно мислене – ориентирано към проекти и към развитие, към решаване на проблеми. С други думи млад човек активно, а не с пасивно мислене. Оказа се, че този тип мислене не се дължи на случайността, а е резултат на алтернативния образователен метод, който Ангел практикува извън училище - като студент дистанционно обучение в университета за софтуерни специалисти „СофтУни”. Ангел се съгласи да даде интервю за списание Humanus и да отговори на моите въпроси за начина си на обучение, а също и за това какво мисли за образованието у нас като цяло.

Какво те накара да вземеш решение да се запишеш да учиш дистанционно във Софт Уни?

Главно мечтите ми за създаване на игри. По-точно избрах Софт Уни заради фокуса им върху езика C# (си шарп), който е лесен за учене, използване и изключително мощен за създаване на програми.

Какви са предимствата на дистанционния начин на обучение?

Главно това, че мога да уча удобно у дома си и пак няма да изпусна нищо важно. По този начин също се избягват 6-часовите пътувания до София и можеш да спестиш доста от това.

Какво е характерно за начина на обучение там?

Домашни. Много, много домашни. Предполагам, че това звучи ужасно, но добър програмист без да е написал минимум 70 000 – 100 000 (и повече) реда код до края на обучението си няма да видите. Големият брой на домашни дава шанс да се упражняваш по всякакви проблеми и да си развиваш мисленето - тъй като в програмирането един проблем почти винаги има повече от едно решение. Винаги трябва да се пробва повече от един начин за решаване на домашно - защото шанса да има по-ефективен от първоначалния е голям.

И след всичките тези домашни имаш изпит, който те тества. Ако не успееш или се отказваш или почваш наново. По този начин лесно се намират най-мотивираните и (бъдещите) най-добри програмисти.

Какво мислиш, че трябва да се подобри в начина на обучение в средното училище?

Според мен трябва да се обновят (спешно) учебниците по информационни технологии, да се въведат нови програмни езици (трудно ще е за сегашните учители по информатика, но непоследователните часове, фокусиращи се на езика C++, който е най-труден за начало и най-труден за усъвършенстване просто отиват на вятъра. Трябва или да се добавят по-лесни за учене и запомняне или да се учестят часовете по информатика) за учене и да има повече атрактивни странични програми по всички предмети, в които всеки може да участва и да не се натоварва.

Трябва ли времето, което прекарват учениците в средното училище, да се намали за да им се даде възможност за алтернативно обучение?

В момента образователната система се смята за не толкова ефективна, но няма как без нея. Намаляването на времето, прекарано в средното училище би било голям риск, който никой не иска да поеме. По-добре да сме с не толкова ефективна, но работеща образователна система, отколкото с несигурна и зависеща от това какво учениците правят през свободното си време.

Също така в момента следучилищното свободно време на учениците е достатъчно за всичко, но това зависи от самия ученик и от това как сам си разпределя времето. Това е достатъчно за един ученик да се възползва от всякакви странични източници на информация, засягаща това, което той иска да прави занапред.

Как си представяш идеалния образователен модел?

Идеалният образователен модел би бил този, който прави решения базирани на учениците - без да се нарушават задължителните фактори на образованието. Така освен учениците ще са щастливи и учителите - защото ще пишат само високи оценки (хехе!).

Кое според теб е най-важното в живота на човека?

Да прави това, което обича - и което му доставя удоволствие. Не ставайте хирург или зъболекар или адвокат или каквото и да е само защото заплатата е висока, а само ако сте сигурни, че го искате и че ви е приятно да го правите.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене



Училището

Автор: Свилена Георгиева, ученичка 9 клас от Езикова гимназия “Пейо Яворов” гр. Силистра.

ВИЗИТКА: Свилена Георгиева е ученичка в ЕГ” Пейо Яворов” гр. Силистра - eдин от изгряващите млади таланти на България. Тя е изпълнител и автор на песни с множество изяви в различни конкурси. В момента видеоклип с нейната авторска песен „Откровение” оглавява класацията по БНТ 2 „10 плюс 2”.

(Текстът ще излезе в новата книжка на HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, чиято нова книжка предстои да излезе от печат през м. февруари.)


Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене. (В допълнение: с тези "над мене" нямам предвид учителите, а хората, от които зависи схемата на образователната система. Схемата, на която се подчиняват дори самите учители...)

Училището не ме учи как да виждам нещата с всевъзможни решения, а ме затваря в кутия и ми набожда очите за истината.

Училището ми пълни главата с истории за хора, изобретили невероятни неща. Хора, които в някои случаи са жертвали "образованието си" за да сътворят нещо невиждано. Нещо, което ще остане завинаги в историята, докато аз само трябва да зубря биографиите на всички тези учени - вместо да използвам това време за да сътворя и аз нещо свое, неповторимо... както и всички вие! (Разбира се, трябва да знаем неща от обща култура, но в нашите учебници само една десета от материала ни е нужен.)

Забравеното детство

Няма по-ценен период от живота на човек от детството. Кратък като вълшебна книга, която бързо искаме да прочетем, а след това искаме и да препрочетем; но чувството не е същото, както е било първият път. Прочетем ли веднъж книгата, пред нас се отваря реалността. Трябва да си отворим очите за реалният свят и да си ги затворим за илюзорния.

А ние как изживяхме нашето детство? Играхме до шестгодишна възраст защото бързахме да пораснем и да прочетем докрай детската книжка, а другите години прекарахме в учене и забравихме усмивките си някъде. Забравихме, че сме деца преди всичко.

Все си казваме: "Ще бъда щастлив, ако завърша основното си образование! Ще бъда щастлив, ако завърша средното си образование! Ще бъда щастлив, ако завърша висшето си образование! Ще бъда щастлив, ако си намеря работа! Ще бъда щастлив, ако печеля добри пари! Ще бъда щастлив, когато се пенсионирам!".

И в крайна сметка кога ще бъдем наистина щастливи - когато умрем ли!?

Защо винаги отлагаме своето щастие, а не сме щастливи сега, в настоящият момент!?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

събота, 24 януари 2015 г.

Феновете на младежкото списание HUMANUS се увеличават



Преди известно време в блога публикувах репортаж от Силистра, в който се разказваше за млади хора от рок-групите „Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”, за това в какво те вярват, как мислят, към какво се стремят и пр.; та този репортаж, подготвен от г-н Димитър Пецов, беше публикуван в сряда, 24 декември 2014 г.: Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи. Месец по-късно, именно днес, 24 януари 2015 г. получавам следното съобщение от автора на въпросния текст:

Изпращам ви две снимки на младежите-рокаджии, за които публикувахме материал, снимаха се като фенове на списание HUMANUS с последния брой на списанието в ръце. Те с нетърпение очакват излизането на новия брой на списанието, където ще бъде репортажа за тях. А и не само те, но и техните родители.

Изобщо феновете на HUMANUS се увеличават; вече имам и заявки за печатни броеве. Ако има начин едната снимка, първата, с най-малките музиканти - където всички са прави - да я сложите на корицата, гарантирам ви, че успеха на списанието сред феновете ще е още по-голям. А и допълнително ще имам възможност да преснимам корицата в изданията на местните вестници. Вече имам принципно съгласие от редакторите.



Това ми пише г-н Пецов. Аз лично приемам идеята следващата книжка на списанието да излезе с снимката на тия младежи на корицата, нямам нищо против такава една идея. Публикувам двете снимки заедно с писмото, та да може да излязат в онлайн-изданието на списанието. Разбира се, за мен много е радостно това, че списанието намира подкрепа сред тия младежи. Вдъхновен от това тия дни ще задвижа своя идеи или инициатива да тръгна из по-големите пловдивски гимназии и да опитам с благословията на техните администратори да разговарям с учениците, да им представя списанието, да ги призова да се включат със свои текстове в неговото списване; целта е постепенно списанието да започне да се списва от самите младежи, да стане изцяло тяхно. Нямам нищо против те самите да си изберат редакционна колегия, главен редактор и още всичко друго, каквото си искат, да си го издават сами, а пък аз ще им помагам с каквото мога.

Такава ми е идеята, ако се намерят поддръжници от други градове, нека да я подкрепят, да се включат, те също както г-н Пецов и като мен да тръгнат в училищата и да разговарят с младите хора, да ги призоват към сътрудничество, към творчество, към съучастие и пр. Смятам, че този е начинът да се образува една общност от мислещи млади хора, които да подпомогнат реформата на българското образование с каквото могат. Има смисъл да се работи в тази посока, аз това зная и ще направя каквото ми е по силите работите да се задвижат в дълбоко потребната ни посока. Призовавам и други да подпомогнат, да се включат, да съучастват, да подкрепят.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...